Българската държава след Освобождението
След Освобождението България преживява тежки времена. Независимо от това тя става най-бързо развиващата се държава на Балканския полуостров.
Приемане на Търновската конституция
Освободителната руско-турска война завършва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор, според който трябва да се създаде самостоятелно българско княжество. То трябва да включва почти всички земи, населени с българи. Вместо това няколко месеца по-късно големите европейски държави, наричани Велики сили, разкъсват новоосвободените български земи. На картата на Балканския полуостров се появяват две български държави: Княжество България със столица София и Източна Румелия със столица Пловдив. Другите територии, населени с българи, остават част от Османската империя. Княжество България е задължено да плаща ежегоден данък на султана. Управителите на Източна Румелия се назначават с одобрението на османския владетел.
ВЕЧЕ ЗНАМ
На 3 март честваме освобождението на България от османска власт. За победата в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) голяма заслуга имат и българските опълченци, които се сражават храбро в боевете на Шипка.>
В първата година след Освобождението Княжество България временно се управлява от руския княз Александър Дондуков-Корсаков.
Той помага за създаване на органите на държавно управление, на съдилища, полиция, армия и др. В София е основана Българската народна банка, която съществува и днес. Най-важната задача на временното руско управление е да се свика събрание, което да изработи и приеме конституция. Конституцията е основният закон на всяка държава. В нея се описват устройството и управлението на държавата, правата и задълженията на гражданите.
В старата българска столица Търново се събират видни личности – духовници, писатели, държавници. На 16 април 1879 г. те приемат Търновската конституция, която гарантира демократичното управление на България. Това събрание наричаме Учредително.
България като демократична държава
Според Търновската конституция начело на държавата стои княз, който има широки права в управлението на страната и е главнокомандващ на армията. Първият български княз е Александър Батенберг.
Създава се върховен орган на държавата – Народното събрание, в което участват избрани от народа представители. В него се изработват законите, определят се правата и задълженията на гражданите и се контролира работата на правителството. Министерският съвет отговаря за управлението на страната и прилагането на законите. Съдилищата са независими. Те трябва да следят за спазването на законите. Създават се армия и полиция. Българите получават широки граждански права. Те могат свободно да изказват мнението си на събрания или във вестници, да създават организации (политически партии), които да защитават техните интереси. Могат свободно да изповядват религията си.
С приемането на конституцията се поставя началото на демократичното развитие на България.
Георги Агура участва в Сръбско-българската и Балканската война. При управлението на княз Александър Батенберг той е негов личен помощник (адютант).
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ
- Какво се случва с българските земи след Освобождението?
- Каква е основната задача на временното руско управление на Княжество България?
- Кога е приета Търновската конституция? Защо казваме, че тя гарантира демократичното развитие на България?
- Потърсете информация в детска енциклопедия за участието на Александър Батенберг в Освободителната руско-турска война.
ДНЕС НАУЧИХ
• След Освобождението българските земи са разделени на Княжество България, Източна Румелия и територии, които остават в Османската империя.
• Задачата на временното руско управление на Княжество България е да организира приемането на основния закон на княжеството – конституцията.
• Търновската конституция определя органите на държавно управление, създаването на армия, полиция и въвежда задължително начално образование.
• Княжество България е демократична държава, в която правата на гражданите се гарантират от конституцията.