Българското възраждане бележи прехода на българското общество от Средновековието към Новото време. То протича през XVIII – XIX в. Народните будители започнали борба за национално самоосъзнаване, светска просвета и национална църква. През Късното възраждане българският народ повежда организирана револþционна борба срещу османската власт. Априлското въстание от 1876 г. поставя българският въпрос пред Великите сили и довежда до освобождението на България.
През 1878 г. са положени основите на третата българска държава. Според Търновската конституция от 1879 г. България е наследствена монархия с народно представителство. Нейното самостоятелно развитие е белязано от усилията за национално обединение и модернизация. Обявяването на Съединението (1885 г.) на независимостта (1908 г.) са последвани от две национални катастрофи във войните за национално обединение.
През първата половина на ХХ в. България преживява преврати, атентати, социални сътресения. В Годините на Втората световна война опитът за решаване на националния въпрос е отново неуспешен. България за пореден път се оказва на страната на губещите.
След 1944 г. в България постепенно е наложен тоталитарен режим на Комунистическата партия. Чрез ограничения на гражданските права и свободи, цензура, репресии срещу недоволните и пропаганда на комунизма БКП налага своята воля върху живота на обществото. Във външната си политика страната е напълно зависима от СССР.
След промените през 1989 г. България се връща към демократично развитие. Българските правителства и обществото полагат усилия за приобщаване към ЕС и НАТО. България отново заема достойното си място в Европа и света.

Модернизацията на българското общество започва през възрожденската епоха. Тя намира израз в нарасналия стремеж към догонване на напредналите европейски държави. Създават се нови обществени групи. Сред тях водеща е националната буржоазия, която има най-важна роля за националното освобождение.
След Освобождението модернизацията на българското общество се ускорява. Нараства градското население, но до средата на ХХ в. в България преобладава селското население. Появяват се новите обществени групи на наемните работници, държавните чиновници, военните и др.
Битът, всекидневието, празниците и забавленията на българите в градовете все повече се доближават до европейските държави. Животът на село остава силно свързан с традициите.
След 1944 г. БКП контролира изцяло обществения живот – от децата и младежите до възрастните хора. Тя се стреми да ги възпитава в идеите на комунизма чрез многобройни обществени организации.
След 1989 г. българското общество преживява социални трудности при прехода към пазарна икономика. То все повече се отваря към Европа и света.

Българската възрожденска култура съчетава българските традиции с модерните европейски влияния. Тя е изява на духовното обновление и обществения напредък на българската нация.
След Освобождението българската култура следва възрожденските традиции и постижения. Тя постепенно попада под въздействието на европейската култура и преодолява натрупаното през вековете изоставане. Създават се културни институции. До средата на ХХ в. българските творци печелят известност в България и Европа. Те участват в международния културен живот, като го обогатяват с националните традиции.
След 1944 г. българската култура е под контрола и в услуга на БКП. С помощта на значителни средства, отделени от държавата, културните дейци създават голям брой произведения. Те обслужват политическите интереси на БКП.
След 1989 г. културното развитие на България е белязано от силното присъствие на т. нар. масова култура. Въпреки това български творци създават качествени произведения и печелят известност в Европа и света. Влизането на България в ЕС обогатява европейското културно многообразие с кирилицата и българската национална традиция.
Съвременната българска култура е както национална, така и световна.