Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията

Падането на Тодор Живков от власт. Начало на промените

В средата на 80-те години целият Източен блок се намира в дълбока криза. Новият съветски лидер Михаил Горбачов се опитва да изведе СССР от кризата чрез реформи, наречени „перестройка“*. Но те са закъснели и допълнително дестабилизират общността от социалистически държави. В края на 80-те години Източният блок е пред разпадане.

*перестройка – от руски език; така се наричат реформите на Михаил Горбачов, които имат за цел да укрепят СССР

В България Тодор Живков следва съветския пример и обявява преустройство, но без особен резултат. Характерна черта на кризата в България са протестите на българските турци. През лятото на 1989 г. над 300 000 от тях се изселват в Турция. Това е нов удар за икономиката на страната и за образа ѝ в чужбина. Ражда се и дисидентството – движение на критиците на социализма, които се обявяват за демокрация.

На 10 ноември ръководството на БКП сваля Тодор Живков от власт, след като е управлявал повече от три десетилетия. Така България се включва в общия източноевропейски процес, наречен „година на чудесата“, който слага край комунистическите режими и на студената война. Новият лидер на БКП и на държавата Петър Младенов се обявява за умерени реформи. Но събитията бързо излизат от контрол и отварят пътя на България към демокрацията.

Първи демократични промени

След промяната на 10 ноември възстановяват дейността си стари и възникват нови политически партии. На 7 декември 1989 г. те се обединяват в коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), оглавен от дисидента д-р Желю Желев. Още в края на годината БКП отменя „възродителния процес“ и възстановява имената на българските турци.

В началото на 1990 г. БКП и СДС започват преговори на „Кръгла маса“. Тяхната цел е да се очертаят стъпките за възстановяване на демокрацията в България. До пролетта на същата година двете сили се договорят да бъдат проведени свободни избори за Велико народно събрание (ВНС). То трябва да изработи нова конституция.

Формулирана е целта на промените – утвърждаване на парламентарна демокрация по западноевропейски модел и на пазарна икономика*. Те трябва да бъдат заложени в новата конституция.

*пазарна икономика – при нея разпределянето на стоките и услугите става чрез пазара без пряката намеса на държавата

По такъв начин България ще се превърне в демократична държава и ще осъществи промените, които вече са реализирали държавите в Централна Европа. Този опит за ускоряване на преобразуванията поражда проблеми. Преди изборите за ВНС БКП се преименува в БСП (Българска социалистическа партия).

Новата българска конституция от 1991 г.

Изборите за Седмо ВНС са проведени на 10 и 17 юни 1990 г. Те са спечелени от БСП.
Ръководството на СДС не приема поражението и призовава към гражданско неподчинение. В центъра на София възниква протестен палатков лагер. Студентите окупират университета. Но въпреки острото противопоставяне политическите сили се договарят ВНС да избере д-р Желю Желев за президент на България. Той е избран на 1 август 1990 г. от мнозинството на БСП.

През пролетта на 1991 г. ВНС започва работа по новата конституция. Но СДС и президентът Желев не са съгласни тя да бъде приета от парламент с мнозинство на БСП. На 12 юли 1991 г. новата българска конституция е гласувана. Тя следва европейските конституционни модели и възстановява политическия плурализъм, както и пазарната икономика. Конституцията обявява България за „демократична, правова и социална държава“.

Трудости по пътя на демокрацията

Изборите през есента на 1991 г. са спечелени от СДС. Съюзът съставя първото си правителство, оглавено от Филип Димитров. То няма мнозинство, затова се нуждае от парламентарната подкрепа на Движението за права и свободи (ДПС). Тази партия е подкрепяна предимно от български граждани с турски произход. Филип Димитров е решен да накара българите бързо да се разделят с комунистическото минало.

Той налага политика за премахване на ТКЗС, за реституция (връщане на национализирана собственост на предишните ѝ собственици или наследниците им) и приватизация (превръщане на държавната собственост в частна). Правителството не желае да се съобрази с общественото недоволство и с критиките на различните политически сили. Срещу него застават президентът Желев и ДПС. Филип Димитров загубва позиции. През есента на 1992 г. той иска подкрепа от парламента, но не я получава и се оттегля.

Реформите предизвикват стопански трудности, които разочароват обществото. То обръща симпатиите си към социалистите. БСП печели изборите през декември 1994 г. и съставя правителство, начело с Жан Виденов. Премиерът обещава да върне социалната стабилност отпреди 1989 г. и да подкрепи финансово държавните предприятия. Тази политика се оказва неуспешна и засилва разочарованието на обществото. БСП губи популярност.

През есента на 1996 г. кандидатът на СДС Петър Стоянов печели президентските избори. В края на годината кризата се задълбочава. През януари 1997 г. започват масови протести. Те принуждават БСП да се откаже от властта на 4 февруари 1997 г. След предсрочни избори е сформирано правителство начело с Иван Костов от СДС. То започва реформи в икономиката, здравеопазването, образованието и социалната област.

Знаете ли, че...

В първите демократични избори в съвременна България е избрано Седмото Велико народно събрание. Съставът му е от 400 народни представители. БСП има 211 депутати, СДС – 144 депутати. Представители имат и няколко по-малки партии. Само 34 от общо 400 депутати са жени.

Как си обяснявате, че в състава на VII ВНС има малко жени?

На 10 януари 1997 г. недоволни граждани обграждат сградата на Народното събрание. Те искат провеждането на нови избори и икономически реформи за извеждането на страната от кризата. През нощта се стига до сблъсъци на протестиращите с полицията. Така започва политическата криза.

Какви са последиците от нея?

Свидетелство от епохата

Из Конституцията на Република България, 12 юли 1991 г.
„Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона.
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“

Характеризирайте модела на държавното управление и на политическия живот в България. Какви ограничения за политическите партии налага конституцията?

Проверете наученото

  • Изяснете значението на понятието „перестройка“. Потърсете в текста с кое понятие се обозначават същите промени в България.
  • Кога и как Тодор Живков пада от власт?
  • Дайте пример за демократични промени в България след 1989 г. Каква е тяхната цел?
  • Опишете трудностите, с които се сблъсква българското общество по пътя към демокрацията?

Приложете знанията си

  • Открийте в текста на урока кои международни събития оказват влияние върху промените в България през 80-те г. на ХХ в. Потърсете повече информация за тях и обсъдете в клас.
  • Проучете имена и разкажете за дейността на дисиденти, популярни в българското общество. Каква е ролята им в демократичните промени?

31. Краят на комунистическия режим и началото на демокрацията

Падането на Тодор Живков от власт. Начало на промените

В средата на 80-те години целият Източен блок се намира в дълбока криза. Новият съветски лидер Михаил Горбачов се опитва да изведе СССР от кризата чрез реформи, наречени „“. Но те са закъснели и допълнително дестабилизират общността от социалистически държави. В края на 80-те години Източният блок е пред разпадане.
В България Тодор Живков следва съветския пример и обявява преустройство, но без особен резултат. Характерна черта на кризата в България са протестите на българските турци. През лятото на 1989 г. над 300 000 от тях се изселват в Турция. Това е нов удар за икономиката на страната и за образа ѝ в чужбина. Ражда се и дисидентството – движение на критиците на социализма, които се обявяват за демокрация.

На 10 ноември ръководството на БКП сваля Тодор Живков от власт, след като е управлявал повече от три десетилетия. Така България се включва в общия източноевропейски процес, наречен „година на чудесата“, който слага край комунистическите режими и на студената война. Новият лидер на БКП и на държавата Петър Младенов се обявява за умерени реформи. Но събитията бързо излизат от контрол и отварят пътя на България към демокрацията.

Първи демократични промени

След промяната на 10 ноември възстановяват дейността си стари и възникват нови политически партии. На 7 декември 1989 г. те се обединяват в коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), оглавен от дисидента д-р Желю Желев. Още в края на годината БКП отменя „възродителния процес“ и възстановява имената на българските турци. В началото на 1990 г. БКП и СДС започват преговори на „Кръгла маса“. Тяхната цел е да се очертаят стъпките за възстановяване на демокрацията в България. До пролетта на същата година двете сили се договорят да бъдат проведени свободни избори за Велико народно събрание (ВНС). То трябва да изработи нова конституция.

Формулирана е целта на промените – утвърждаване на парламентарна демокрация по западноевропейски модел и на . Те трябва да бъдат заложени в новата конституция. По такъв начин България ще се превърне в демократична държава и ще осъществи промените, които вече са реализирали държавите в Централна Европа. Този опит за ускоряване на преобразуванията поражда проблеми. Преди изборите за ВНС БКП се преименува в БСП (Българска социалистическа партия).

Новата българска конституция от 1991 г.

Изборите за Седмо ВНС са проведени на 10 и 17 юни 1990 г. Те са спечелени от БСП.
Ръководството на СДС не приема поражението и призовава към гражданско неподчинение. В центъра на София възниква протестен палатков лагер. Студентите окупират университета. Но въпреки острото противопоставяне политическите сили се договарят ВНС да избере д-р Желю Желев за президент на България. Той е избран на 1 август 1990 г. от мнозинството на БСП.

През пролетта на 1991 г. ВНС започва работа по новата конституция. Но СДС и президентът Желев не са съгласни тя да бъде приета от парламент с мнозинство на БСП. На 12 юли 1991 г. новата българска конституция е гласувана. Тя следва европейските конституционни модели и възстановява политическия плурализъм, както и пазарната икономика. Конституцията обявява България за „демократична, правова и социална държава“.

Трудости по пътя на демокрацията

Изборите през есента на 1991 г. са спечелени от СДС. Съюзът съставя първото си правителство, оглавено от Филип Димитров. То няма мнозинство, затова се нуждае от парламентарната подкрепа на Движението за права и свободи (ДПС). Тази партия е подкрепяна предимно от български граждани с турски произход. Филип Димитров е решен да накара българите бързо да се разделят с комунистическото минало. Той налага политика за премахване на ТКЗС, за реституция (връщане на национализирана собственост на предишните ѝ собственици или наследниците им) и приватизация (превръщане на държавната собственост в частна). Правителството не желае да се съобрази с общественото недоволство и с критиките на различните политически сили. Срещу него застават президентът Желев и ДПС. Филип Димитров загубва позиции. През есента на 1992 г. той иска подкрепа от парламента, но не я получава и се оттегля.

Реформите предизвикват стопански трудности, които разочароват обществото. То обръща симпатиите си към социалистите. БСП печели изборите през декември 1994 г. и съставя правителство, начело с Жан Виденов. Премиерът обещава да върне социалната стабилност отпреди 1989 г. и да подкрепи финансово държавните предприятия. Тази политика се оказва неуспешна и засилва разочарованието на обществото. БСП губи популярност. През есента на 1996 г. кандидатът на СДС Петър Стоянов печели президентските избори. В края на годината кризата се задълбочава. През януари 1997 г. започват масови протести. Те принуждават БСП да се откаже от властта на 4 февруари 1997 г. След предсрочни избори е сформирано правителство начело с Иван Костов от СДС. То започва реформи в икономиката, здравеопазването, образованието и социалната област.

Знаете ли, че...

В първите демократични избори в съвременна България е избрано Седмото Велико народно събрание. Съставът му е от 400 народни представители. БСП има 211 депутати, СДС – 144 депутати. Представители имат и няколко по-малки партии. Само 34 от общо 400 депутати са жени.

Как си обяснявате, че в състава на VII ВНС има малко жени?

На 10 януари 1997 г. недоволни граждани обграждат сградата на Народното събрание. Те искат провеждането на нови избори и икономически реформи за извеждането на страната от кризата. През нощта се стига до сблъсъци на протестиращите с полицията. Така започва политическата криза.

Какви са последиците от нея?

Свидетелство от епохата

Из Конституцията на Република България, 12 юли 1991 г.
„Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона.
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“

Характеризирайте модела на държавното управление и на политическия живот в България. Какви ограничения за политическите партии налага конституцията?

Проверете наученото

  • Изяснете значението на понятието „перестройка“. Потърсете в текста с кое понятие се обозначават същите промени в България.

  • Кога и как Тодор Живков пада от власт?

  • Дайте пример за демократични промени в България след 1989 г. Каква е тяхната цел?

  • Опишете трудностите, с които се сблъсква българското общество по пътя към демокрацията?

Приложете знанията си

  • Открийте в текста на урока кои международни събития оказват влияние върху промените в България през 80-те г. на ХХ в. Потърсете повече информация за тях и обсъдете в клас.

  • Проучете имена и разкажете за дейността на дисиденти, популярни в българското общество. Каква е ролята им в демократичните промени?