25. Промяна в политическата система
Победителите и България
В края на 1944 г. съдбата на България зависи от СССР, Великобритания и САЩ. Тя е във война и с трите държави, но към Балканите настъпват съветските войски. Това активизира комунистите (Българската работническа партия) и създадения от тях Отечествен фронт (ОФ). На 8 срещу 9 септември едновременно със съветската окупация в София е извършен преврат. Създадено е правителство на ОФ. В него комунисти, земеделци и звенари имат по четирима министри, а социалдемократите – двама. БКП няма мнозинство, а министър-председателят Кимон Георгиев е от „Звено“. Въпреки че в СССР са на власт комунистите, Сталин „позволява“ многопартийно правителство, за да запази добри отношения със западните си съюзници. Така се ражда „народната демокрация“. Целта на това управление е демократизиране на обществото и ликвидиране на фашизма.
Промените в трябва да се извършват постепенно и без сблъсък със Запада. САЩ и Великобритания приемат България да остане под съветско влияние, защото нямат преки интереси в страната. С американско и английско одобрение в подписаното на 28 октомври 1944 г. Московско примирие България е поставена под контрола на Съюзна комисия, ръководена от Съветския съюз. От октомври 1944 до май 1945 г. българските войски участват във войната срещу Германия, като дават 30 000 убити и ранени.
Управление на ОФ
Промяната в политическото развитие е неизбежна – и победителите, и обществото са против авторитарна власт. Възстановени са Търновската конституция и многопартийната система, отменени са ограниченията на гражданските свободи. Монархията се запазва, но са назначени нови регенти. Разпуснат е парламентът. В началото СССР налага умерени промени. Задълбочаването на противоречията със западните съюзници засилва стремежа на комунисстите да наложат волята си над обществото.
В края на 1944 г. БКП е най-голямата партия с 250 хил. членове. Позициите ѝ се засилват заради след 9 септември 1944 г. Създават се лагери за „политически опасни лица“, свиква се „Народен съд“ срещу бившите управляващи. Под лозунга за премахване на фашизма е извършена разправа със съперниците за властта.
Втора по сила партия е БЗНС. Тя е раздирана от противоречия по въпроса за единодействието с БКП. Комунистите умело използват тези противоречия, като подкрепят Никола Петков, за да отстранят неудобните дейци. Такива тенденции има и при социалдемократите, ръководени от Коста Лулчев. Също и в „Звено“, чийто лидер Кимон Георгиев предотвратява разединението. Нежеланието на тези партии да се подчинят на БКП, задълбочава противоречията в ОФ. Никола Петков и Коста Лулчев настояват насрочените за август 1945 г. парламентарни избори да се отложат.
Американският политически представител в България подкрепя тази позиция. САЩ предупреждават, че ще подпишат мирен договор само с демократично избрано правителство.
Сталин отстъпва и изборите са отложени за 18 ноември 1945 г. Земеделците на Никола Петков и социалдемократите на Коста Лулчев минават в опозиция. С надеждата, че САЩ ще принудят СССР към нови отстъпки, те отказват да участват в изборите. Изострянето на отношенията между Москва и Вашингтон слага край на отстъпките от СССР. В новия парламент са представени само партиите от ОФ. На 31 март 1946 г. е утвърдено второто правителство на ОФ, отново начело с К. Георгиев. Сталин нарежда настъпление срещу опозицията. През лятото на 1946 г. нейни дейци са осъдени, а БКП установява контрол и върху армията.
От монархия към република
През 1946 г. ОФ решава да организира референдум за премахване на монархията, въпреки че Търновската конституция не предвижда подобен акт. Но масовите настроения са в полза на републиката. Референдумът е проведен на 8 септември и седмица по-късно България е обявена за „народна република“. Царското семейство напуска страната. Васил Коларов става временен председател на републиката. Опозицията също се обявява за република и не оспорва резултатите от референдума. През октомври 1946 г. се провеждат избори за VI Велико народно събрание, което трябва да изработи конституция на републиката. В него опозицията печели 99 места срещу 366 за ОФ. Въпреки че 275 от тях са комунисти, през ноември 1946 г. БКП отново съставя коалиционно правителство, в което включва и другите партии от ОФ. Третото правителство на ОФ за първи път е оглавено от комунист – Георги Димитров. На 4 декември 1947 г. е приета първата републиканска конституция на България.
Разправа с опозицията
На 10 февруари 1947 г. България подписва мирен договор. Нуждата от съобразяване със САЩ и Великобритания отпада, след като Сталин се отказва от сътрудничество с тях. БКП минава в настъпление. Дейци на опозицията са обвинени в заговори срещу властта, спрени са опозиционните вестници, а на 5 юни в Народното събрание е арестуван Никола Петков. Срещу него започва съдебен процес, завършил със смъртна присъда. Опозиционният БЗНС е забранен. БРСДП е ликвидирана през ноември 1948 г., когато Коста Лулчев и други дейци са осъдени на дълги години затвор.
Повече за...
„Народният съд“
Създаден е с Наредба закон от 30 септември 1944 г. Тя нарушава Търновската конституция, която не позволява да се създават извънредни съдилища. Всички партии в ОФ я подписват, защото е изискване на победителите, но и за да бъдат прекратени произволите. „Народният съд“ действа от декември 1944 до април 1945 г. Общият брой на подсъдимите е 11 122. Само 2000 от тях са оправдани. Произнесени са 9155 присъди, от които 2730 са смъртни, а 1305 – за доживотен затвор. Тези резултати поставят България на първо място сред страните от Източна Европа. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. Наред с политическите противници на комунистите „Народният съд“ осъжда и много военнопрестъпници, извършвали масови екзекуции и издевателства.
Какви са последиците от дейността на „Народния съд“?
Знаете ли, че...
Лагерите, наречени „трудововъзпитателни общежития за политически опасни лица“, са създадени през декември 1944 г. с одобрението на всички партии от ОФ. Те противоречат на Търновската конституция, която изисква наказания да се налагат само по съдебен път. В лагерите са изпращани противници на властта без съд и присъда. Между 1945 и 1948 г. в лагерите са изпратени над 8 хил. души.
Времена и хора
Кимон Георгиев (1882 – 1969 г.)
Роден в Пазарджик. Завършва Военното училище в София. Един от основателите на Военния съюз. Участва в превратите от 9 юни 1923 г. и от 19 май 1934 г. Министър-председател от 19 май 1934 до януари 1935 г. През Втората световна война влиза в ОФ. Участва в преврата на 8/9 септември 1944 г. и е начело на първото и второто правителство на ОФ (до ноември 1946 г.). Лидер на Народния съюз „Звено“. Заема различни министерски постове до март 1962 г. Умира в София.
Никола Петков (1893 – 1947 г.)
Роден в София, завършва право в Париж. Член на БЗНС от 1923 г. През 1943 г. влиза в ОФ. Министър в първото правителство на ОФ и водач на БЗНС. През лятото на 1945 г. се обявява в защита на демократичното управление и оглавява най-голямата опозиционна партия. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е определена от комунистите като контрареволюционна дейност. Осъден на смърт и обесен на 23 септември 1947 г.
Потърсете в речник значението на подчертаното понятие.
Георги Димитров (1882 – 1949 г.)
Роден е в с. Ковачевци, Радомирско. Печатарски работник и социалдемократ от 1902 г. Организира въстанието през септември 1923 г. След разгрома му емигрира. През 1933 г. е арестуван в Берлин и обвинен в подпалването на германския парламент (Райхстаг). Пред съда в Лайпциг се защитава сам и предизвиква симпатии в много държави. Оправдан, но лишен от българско гражданство, той приема съветско гражданство и се установява в Москва. През 1935 – 1943 г. е начело на Комунистическия интернационал. В България се завръща в края на 1945 г. и застава начело на БРП, а от 1946 г. – и на държавата. Неотклонно следва съветската политика. Името му е издигнато в култ. Тленните му останки се съхраняват в мавзолей в София до 1990 г. След това са погребани, а мавзолеят е разрушен през 1999 г.
Участието в кое събитие спечелва международна подкрепа за Георги Димитров? Прочетете повече за това събитие и коментирайте информацията в клас.
Свидетелство от епохата
„... Преследванията и издевателствата срещу сдружените земеделци и опозиционно настроените избиратели преди и през изборния ден продължават и сега под най-различна форма: арести и побоища в участъците, нападения из засада за побоища и убийства, нападения на жилища нощно време, пращане в концлагери... налагане на нарочни и тежки глоби, уволнение на държавни и други служители... Всичко това е създало в страната положение на страх и несигурност, на политически и стопански смут и разстройство, неизвестност накъде се води България, а в чужбина тя се злепоставя като страна, в която няма свобода, няма демокрация, няма отговорно управление.“
Писмо от Никола Петков до Кимон Георгиев с искане да се спрат преследванията срещу опозицията, 19 ноември 1946 г.
Какви са отличителните белези на политическата обстановка в България според Никола Петков? Защо това злепоставя страната в чужбина?
Когато фактите говорят!
Резултати от референдума за република, проведен на 8 септември 1946 г.
Имащи право да гласуват – 4 509 354 души
Гласували – 4 132 107 души
Подадени действителни бюлетини – 4 008 417 броя
Подадени недействителни бюлетини – 123 690 броя
От действителните бюлетини – „За народна република“ – 3 833 183 броя
Каква е избирателната активност? Защо българският народ гласува за премахване на монархията?
Проверете наученото
От какво зависи развитието на България след Втората световна война?
Какви противоречия съществуват между политическите партии в България до 1947 г.?
Кои опозиционни партии и лидери са ликвидирани през 1947 – 1948 г.? Обяснете защо.
Изяснете значението на понятието „народна демокрация“, като ползвате текста на урока.
Приложете знанията си
Начертайте в тетрадката си линия на времето с начало 9 септември 1944 г. и край 4 декември 1947 г. Нанесете върху нея 5 събития, отразяващи промените в българската политическа система.
Посочете кои международни събития подпомагат смяната на управлението в България на 9 септември 1944 г.
Обяснете каква е ролята на различните партии в ОФ в изучаваните събития.