19. Войни за национално обединение (1912 – 1918 г.)

Създаване на Балканския съюз

Младите държави на Балканите имат претенции към Османската империя, защото много християни продължават да живеят в нейните предели. Отслабването на империята кара балканските ѝ съседи да мислят за обединение със своите сънародници останали под властта на султана.

България създава Балканския съюз за общи действия срещу Османската империя. На 29 февруари 1912 г. е подписан съюзен българо-сръбски договор, а на 16 май 1912 г. и българо-гръцки. По късно към съюза е привлечена и Черна гора. Четирите държави се договарят как да воюват и да разпределят спечелените територии. Но между България, Сърбия и Гърция съществуват противоречия за земите в Mакедония. Части от областта са оставени като „спорна зона“, чиято съдба ще се определи след успешния край на войната.

Балканските войни

Първата Балканска война започва на 5 октомври 1912 г. България участва с 600-хилядна армия, на която се пада най-тежката задача – да атакува основните османски сили в Източна Тракия в посока към Цариград. Българският народ изпраща войските на фронта с патриотичен подем и с надежда за бързо освобождение на потиснатите сънародници.

Сръбските и гръцките войски действат в Македония, където са и основните български териториални претенции. Българските войски разбиват османската армия още в първите сражения: Лозенград е освободен, а Одрин – обсаден. Султанското правителство иска мир, но цар Фердинанд разчита на нови военни победи и продължава войната. Тогава идват неуспехите. Уморените български войници, сред които върлува епидемия, не успяват да пробият укрепленията недалеч от Цариград. Подписано е и започват преговори за мир. Те са прекъснати през януари 1913 г., когато младотурците извършват нов преврат. Военните действия са подновени. През втория етап на войната българската армия показва на какво е способна. На 13 март с щурм е превзета силно укрепената крепост Одрин. Османската империя и на 17 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор. Според него империята губи всички територии на запад от линията Мидия – Енос.

Идва времето на разногласията между държавите в Балканския съюз. Вместо да изпълнят предварителните договорености, сръбските и гръцките войски завземат по-голямата част от освободените земи в Македония. Русия не успява да помири доскорошните съюзници. На 16 юни 1913 г. цар Фердинанд издава заповед за нападение срещу гръцките и сръбските части в Македония. Започва Междусъюзническата война, която прераства във Втора Балканска война, след като в нея се включват Румъния и Османската империя. Нападната от всички страни, България е принудена да иска мир, подписан в Букурещ на 28 юли 1913 г.
Букурещкият мир е първа . България губи голяма част от Македония, Южна Добруджа, Източна Тракия. Запазва само Пиринския край и Западна Тракия.

България в Първата световна война (1915 – 1918 г.)

В обстановка на национална катастрофа България търси своето място в задаващия се световен конфликт. Година след Втората Балканска война, на 1 август 1914 г. избухва Първата световна война.
В началото България обявява , но внимателно следи събитията и е готова да се включи във войната, за да може да си върне загубените територии. Въпросът към коя страна ще се присъедини зависи от предложенията на бъдещите ѝ съюзници. Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) обещават почти цяла Македония и Южна Добруджа. Съглашението (Англия, Франция и Русия) гарантира само Източна Тракия и безспорната зона в Македония. Привлечена от обещанията и германските военни успехи, на 6 септември 1915 г. България подписва съюзен договор с Централните сили.

На 14 октомври 1915 г. цар Фердинанд обявява война на Сърбия. България се сражава успешно срещу Сърбия и Румъния. По-късно във войната на страната на Съглашението се включва и Гърция. Лишено от суровини и работна ръка, българското стопанство и обществото не издържат на напрежението. През септември 1918 г. войските на Съглашението пробиват фронта при Добро поле и настъпват към вътрешността на страната. Избухва войнишки бунт и на 29 септември 1918 г. България е принудена да сключи примирие. Така тя губи втора по ред война.

Последици от войните

Цар Фердинанд абдикира, за да запази трона за сина си Борис. България е окупирана от френски, английски и италиански войски, пленени са 100 хил. войници и офицери.

Размерите на новата национална катастрофа се очертават при преговорите за мир на Парижката конференция от 1919 г. Българската делегация не е допусната до конференцията. Условията на договора са наложени като диктат (под заплаха). На 27 ноември 1919 г. министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор. Според него Гърция и Сърбия заграбват земите в Македония, Румъния получава Южна Добруджа. Западна Тракия е окупирана от Съглашението. България губи излаз на Егейско море. Тя няма право на редовна армия и трябва да плати на победителите 2,25 млрд. златни франка. Към България прииждат над 250 хил. бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.

Прочетете откъса от Ньойския договор и отговорете на въпросите.

Времена и хора

Никола Жеков (1864 – 1948 г.)
Роден в Сливен, завършва Военното училище в София и висша военна школа в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г. В Балканската война е началник на Генералния щаб на българската армия. Ген. Жеков е военен министър през 1915 г. и главнокомандващ на българската армия през Първата световна война.

Потърсете информация защо генералът е наречен „историк на войните“. Обсъдете в клас.

Борис Сакскобургготски (1894 – 1943 г.)
Като престолонаследник в семейството на българския владетел Фердинанд, Борис е подготвян за държавното управление. Участва във войните от 1912 до 1918 г. Цар на българите от 1918 г. до смъртта си през 1943 г. Поема короната в условията на национална катастрофа, антидинастически настроения и застрашен престол.

Повече за...

Разорението на тракийските българи
По време и след Втората Балканска война българите, които живеят в Източна Тракия и Източните Родопи (дн. Одрин, Лозенград и Текирдаг), са подложени на жестоки репресии. Те са извършени от турската армия и башибозук. Описани са в доклад на Фондация „Карнеги“ от 1914 г. и от академик Любомир Милетич през 1918 г. Прогонени са 300 000 българи. От тях са убити между 50 и 60 хиляди или 20% от българското население в Тракия.

Свидетелства от епохата

„Чл. 65. Задължителната военна служба за всички ще бъде отменена в България. Чл. 66. Общият брой на военнослужещите в българската войска не трябва да надминава 20 000 души…“

Из Ньойски договор, 27 ноември 1919 г.

Защо победителите налагат строги ограничения върху българската армия?

„Вашето правителство проектира… офанзивата срещу Сърбия, за да окупира Македония. А това – ни по-малко, ни повече – е едно окончателно присъединение към групировката на централните държави, което ще има за безспорен резултат: въоръжен конфликт на България с всички нейни съседи, изключая Турция, и с всички велики сили от Съглашението.“

Из реч на Александър Стамболийски пред цар Фердинанд, 4 септември 1915 г.

В какво обвинява Ал. Стамболийски българския цар?

Проверете наученото

Кога и как се създава Балканският съюз? Какви са неговите цели?
Обяснете причините за Междусъюзническата война.
Посочете последиците за България от участието є в Балканските войни.
Защо България се включва в Първата световна война? Обсъдете избора є на съюзници.
Какви са разпоредбите на Ньойския договор от 1919 г.?

Приложете знанията си

Докажете с примери, че участието на България в Междусъюзническата и в Първата световна война довежда до две национални катастрофи.
Съставете кратко съобщение за етапите на военните действия по време на първата балканска война. Използвайте понятията офанзива, щурм, укрепена позиция, капитулация, примирие.