С патриотичен подем започва изграждането на новата българска държава. Според Берлинския договор със създаването на държавните институции в продължение на девет месеца се заема Временно руско управление. През този период е въведена военна служба за 30 хиляди млади българи, открито е военно училище в София. Българската войска получава оръжие от руската армия. Открита е Народната библиотека, създадена е и Българската народна банка. Княжеството остава във васални отношения към Османската империя, но тази зависимост е формална.

Най-важен за бъдещето на Княжеството е въпросът за изработване на конституция. Опасенията на българите са, че съобразно своето държавно управление Русия ще предложи проект за конституция със силна монархическа власт и с ограничени граждански права. Но руският цар Александър II не се противопоставя България да бъде изградена върху демократичните възрожденски традиции. Според него българският княз трябва да се „избира от народа“ и да „има ограничена власт“, а новият парламент да получи широки пълномощия (права).

За изработване на българската конституция на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново се свиква Учредително събрание. Още в началото на работата му започват спорове, в резултат от които се оформят първите български политически партии – консерватори и либерали.

Консерваторите („старите“, умерените) смятат, че българският народ още не е съзрял, за да получи пълното право да управлява страната. Те се боят, че една конституция с много свободи за народа, който няма изградени политически навици, може да доведе до безвластие и лошо управление.
Либералите на свой ред вярват, че през Възраждането българският народ е натрупал политически опит и може да упражнява властта. Те са против избирателни ограничения и са за по-силна власт на парламента за сметка на монарха. Либералите имат мнозинство, затова първата българска конституция следва техните виждания.

Народното събрание приема законите, данъците и контролира правителството (Министерски съвет). Народното събрание притежава законодателна власт. Народните представители се избират пряко и тайно от мъжете, навършили 21 години. Съдебната власт упражняват съдилищата, които действат от името на княза и съдят съобразно конституцията и законите. София е определена за столица, тъй като се намира в средата на земите, в които живеят българи.

Конституцията осигурява демократични граждански права: премахва робството, въвежда безплатно и задължително начално образование, осигурява свобода на печата и словото, право на сдружаване, обявява частната собственост за неприкосновена.
На 17 април 1879 г. е свикано Първото Велико народно събрание. То избира за български княз Александър I Батенберг. Той получава подкрепата на Русия и другите велики сили.
Търновската конституция е стабилна основа за развитие на новата българска държава. Тя отразява най-добрите постижения на конституционната мисъл в тогавашна Европа.

Либералната партия има надмощие в Учредителното събрание, но не е единна. В нея участват Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и някогашните революционери Стефан Стамболов и Захари Стоянов. Те се борят за широки демократични свободи на народа, но се различават по отношението си към Русия и властта на княза. Либералната партия изразява интересите на дребните собственици от градове и села, което ѝ осигурява по-голямо влияние в обществото.
Предпочитани от княза, консерваторите съставят първите български правителства. Водачи на консервативната партия са Константин Стоилов и Григор Начович. Тя изразява интересите на едрите търговци и индустриалци, които нямат голямо влияние в обществото, затова губят парламентарните избори и остават в опозиция.

Изборните победи на либералите принуждават княза да предостави на Драган Цанков и Петко Каравелов съставянето на правителство. Стремежът на княз Александър да се освободи от ограниченията на Търновската конституция, го кара да я отмени през 1881 г. Въведено е централизирано княжеско управление за 7 години, наречено „режим на пълномощията“.

Съпротивата на либералите и неуспехите на княжеския режим водят до възстановяване на Търновската конституция (1883 – 1884 г.). В резултат от това Консервативната партия се разпада, а Либералната се разцепва на две. Непримиримите защитници на конституцията застават зад Петко Каравелов, а Драган Цанков води либералите, които искат нейната промяна в интерес на княза.

Гербът на възстановената българска държава е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с три хоризонтални цвята – бяло, зелено, червено. По-късно е добавен девизът: Съединението прави силата. Първоначалната територия на Княжество България възлиза на 63 752 кв. км, а населението е 2 007 919 души.

Режимът на пълномощията
След отмяната на Търновската конституция княз Александър І се опитва да управлява с помощта на Държавен съвет, какъвто не е предвиден в конституцията. Той подготвя законите, наблюдава и контролира държавната администрация, съдилищата и финансовите дела. Поканеният да оглави Държавния съвет проф. Марин Дринов отказва, защото е огорчен от противоречията между либерали и консерватори. Князът е принуден да възстанови Народното събрание.

• Опишете как е създадена Търновската конституция. От какво се опасяват българите?
• Кои са основните държавни органи според Търновската конституция? Характеризирайте тяхната роля в управлението.
• Обяснете възгледите на либерали и консерватори. Защо либералната партия има по-голямо обществено влияние?
• Дайте примери за политици в Княжеството с либерални и консервативни виждания.

• Начертайте в тетрадката си линия на времето и нанесете върху нея събитията, свързани с дейността на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание. Направете изводи за правомощията на тези държавни органи.
• Систематизирайте последиците от режима на пълномощията за:
  – политическите партии;
  – княз Александър Батенберг.
• Направете прогноза за бъдещото развитие на политическия живот в България до 90-те години на XIX в.