Докато са в границите на Османската империя, българите живеят в една държава и имат единно народностно самосъзнание. През Възраждането, когато се ражда идеята за освобождение, българските революционери виждат бъдещата българска държава върху всички територии, населени с българи. Разбиранията на европейските велики сили обаче са други. Независимо от подписания между Русия и Османската империя изгоден и за българите Санстефански договор, запазването на равновесието на силите в Европа налага неговата ревизия.

Берлинският договор попарва надеждите за пълно освобождение и поражда българския национален въпрос. Българите са разделени на свободни в Княжество България, полусвободни в Източна Румелия и несвободни в Македония, Беломорска и Одринска Тракия. Българи живеят още и върху територии, предадени на други балкански държави. Такива са Поморавието, отстъпено на Сърбия, и Северна Добруджа – на Румъния. Разрешаването на националния въпрос означава всички земи на Балканския полуостров, населени с българи, да бъдат обединени в българската държава. Постигането на единството е основна цел на управляващите и на обществото в България. Тя обаче засяга и интересите на съседните държави, както и на великите сили.

Спонтанното разочарование от решенията на Берлинския конгрес подтиква българите да продължат националноосвободителната борба. В новите условия след Освобождението тя приема нови форми. Българите от освободените земи организират протестни събрания и митинги, на които изпращат телеграми и мемоари (писмени изложения) до правителствата на великите сили. Както в Княжество България, така и в Източна Румелия се създават комитети „Единство“. Постепенно те прерастват във всенародно движение с цел „единство на всички българи и подобряване на тяхното днешно положение“. Ентусиазмът, с който възниква комитетското движение, показва волята да се постигне обединението на всички българи. Сред водачите на комитетите „Единство“ се открояват Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Екзарх Йосиф.

И българите от Пиротския край, от Македония и от Одринска Тракия изразяват недоволството си от решенията на Берлинския конгрес чрез бунтове, петиции (обръщения), прошения, „адреси“ и др. Много българи се отправят към освободените български земи.

Най-активни в съпротивата са българите в Македония. В Рилския манастир с участието на митрополит Натанаил е договорена съвместна въстаническа акция с помощта и на комитетите „Единство“ от Княжеството.

Въстанието избухва на 5 октомври 1878 г. в Кресна, където отряд от 400 въстаници освобождава селата край р. Струма. Въстанието обхваща и Разложкия край. Въпреки първоначалния си успех то постепенно изчерпва своите сили. На 25 май 1879 г. митрополит Натанаил обявява края му. Въстаниците заедно със семействата си се отправят към свободна България. Неуспехът на Кресненско-Разложкото въстание не слага край на борбата за свобода, но я отлага във времето

Разпокъсването на българските земи през 1878 г. поставя Българската екзархия пред избор. Екзарх Йосиф трябва да реши дали да се премести в столицата на Княжество България, или да остане в Цариград, откъдето да представлява пред султана останалите под негова власт българи. Той решава да продължи борбата за обединението на българите от турската столица. Налага се обаче да се пребори за връщането на българските владици в Македония, които биват задържани от турските власти. С огромни усилия и с помощ та на Стефан Стамболов от Княжество България Екзарх Йосиф успява през 1890 г. да получи два берата за български владици в Македония. Екзархията съумява да запази националното съзнание на българите в Турция.

Втората задача на Екзарх Йосиф е да подпомогне българското учебно дело в Македония и Тракия. След Освобождението голяма част от интелигенцията от тези земи бяга в България, а учебното дело е застрашено и от Гръцката патриаршия. С големи усилия Екзарх Йосиф успява да получи съгласието на турските власти и контролът върху учебното дело преминава към Екзархията. Благодарение на това в Македония и Одринска Тракия действат над 1200 български училища. Най-важните от тях са Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, Солунската девическа гимназия „Св. Благовещение” и Одринската мъжка гимназия „Д-р П. Берон”.

Съотношението на силите в Европа не благоприятства обединяването на българите в една държава. Независимо от това идеалът, наречен Санстефанска България, продължава да съществува. Той се възприема от българите като трайна цел. За осъществяването ѝ през следващите десетилетия се вдигат въстания, водят се войни, които костват живота на стотици хиляди българи. Резултатът от тези огромни усилия не е оптимистичен – идеалът си остава все така далечен, а пораженията го правят още по-непостижим.

В навечерието на Балканските войни (1912 г.) в Македония и Одринска Тракия (тогава под османска власт) 2080 учители обучават 76 038 ученици в 1255 училища.

• Кога и защо възниква българският национален въпрос?
• Какви форми на съпротива използват българите срещу решенията на Берлинския конгрес?
• Формулирайте последиците от Кресненско-Разложкото въстание за българите.
• Обяснете какви трудности преодолява Българската екзархия в своята дейност в Македония и Тракия след 1878 г.

• Коментирайте оценката за делата на екзарх Йосиф, дадена от неговия съвременник Александър Протогеров: „Историята много скоро ще прецени великите заслуги на покойника гигант. Тя ще го тури на първо място и начело между всички деятели: революционери и мислители, държавници или политици, военни или граждани, духовници или миряни“.
• Защо екзархът е поставен начело между всички деятели?
• Обсъдете със съучениците си и аргументирайте мнение по въпроса: Постижим ли е българският национален идеал?