Движение за независима църква

Причини за църковното движение

Османското завоевание унищожава Търновската патриаршия. Българските епархии са поставени под контрола на Цариградската гръцка патриаршия. Между ХV и ХVIII в. висшето гръцко духовенство съхранява общата християнска култура и поддържа православното единство.

От ХVIII в. поведението на гръцките владици (висши духовници) към българите се променя. Те налагат в българските епархии тежки църковни данъци, забраняват в храмовете да се служи на църковнославянски език, унищожават ценни български ръкописи. Българите недоволстват срещу привилегиите и подкрепата, които им оказва османската власт.

Първи сблъсъци с Патриаршията

Първият сериозен конфликт се разгръща във Враца, където е жив споменът за будителя Софроний. През 1824 г. врачани начело с търговеца Димитраки Хаджитошев искат гръцкият владика да бъде отстранен и на негово място да бъде назначен българин. Скоро такива искания отправят българите в Скопие, Самоков, Стара Загора и други селища. За да потуши недоволството, Патриаршията организира убийството на Д. Хаджитошев.

През 1838 г. движението срещу гръцката духовна власт обхваща и Търново. Българите искат за митрополит родолюбивия учител и книжовник Неофит Бозвели. Те търсят съдействие от османското правителство, но Патриаршията отново налага гръцки владика.

Търновските събития съвпадат с издаването на Хатишерифа (1839 г.) – документ на султана, който оповестява равноправие и религиозна свобода на поданиците. Тези промени бележат началото на организираното църковно движение, чийто ръководен център е сред българите в Цариград.

Цариград – център на църковното движение

През ХIХ в. в османската столица живеят хиляди български занаятчии и търговци. Мнозина от тях, заможни и влиятелни личности, подкрепят църковната борба. С тяхно съдействие през 1844 г. духовниците Неофит Бозвели и Иларион Макариополски съставят две писмени молби (прошения) и ги предават на Патриаршията.

В тях се настоява за: назначаване на български владици в българските земи; богослужението да се извършва на роден език; да се изгради български храм в Цариград; да се издават български вестници и книги; владиците да получават заплати. Тези искания представляват първата национална програма на църковното движение. Патриаршията ги отхвърля и заточва двамата водачи, но българите продължават борбата.

Със съдействието на Стефан Богориди през 1849 г. в Цариград е издигнат храмът „Св. Стефан“. Организирана е църковна община, която поема ролята на ръководен център на църковното движение.

Напишете кратко описание на тази възрожденска личност, в което да представите заслугите ѝ за успеха на църковната борба. Прочетете го в клас.

През първата половина на ХIХ в. движението за църковна самостоятелност се превръща в най-масовата мирна съпротива на българската нация. Българите категорично заявили желанието си да имат духовна власт, която да защитава националните им интереси.

Българският Великден (3 април 1860 г.)

След Кримската война и оповестяването на новия реформен документ на султана – Хатихумаюн (1856 г.), конфликтът на българите с Патриаршията се задълбочава. Епархиите от вътрешността изпращат в Цариград представители, които отправят искане българите сами да избират свой църковен водач. Патриаршията отново не им обръща внимание.

Конфликтът достига връхната си точка на 3 април 1860 г. По време на великденската литургия в храма „Св. Стефан“, отслужена от Иларион Макариополски, той не споменава името на гръцкия патриарх. Това показва, че българите нарушават установените църковни правила и отхвърлят духовната власт на Патриаршията.

Паметното събитие в Цариград е наречено „Българският Великден“. То получава пълна подкрепа в българските епархии.

Българо-гръцкият църковен спор привлича вниманието на великите сили. Наречен е „малкият източен въпрос“. В него западните държави и Русия си съперничат за влияние на Балканите. Те осъзнават, че българите играят все по-важна роля и търсели възможности да въздействат на решенията им.

Създаване на Българската екзархия

Въпреки разрива с Патриаршията изминава цяло десетилетие, преди османската власт да намери решение на въпроса за независимата българска църква. На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман* за учредяване на Българска екзархия**. Тя решава своите дела, без да зависи от Гръцката патриаршия. Църковните области на Екзархията обхващат по-голяма част от земите на Балканския полуостров, населени с българи.

*ферман – писмена султанска заповед със силата на закон
**екзархия – независима национална православна църква, начело на която стои екзарх

През 1871 г. в Цариград е свикан църковно-народен събор с участието на светски и духовни представители от българските църковни области. Те изработват правила (устав), по които да се управлява българската църква. На следващата година цариградските българи принудили османското правителство да изпълни фермана. За български църковен водач е избран екзарх Антим I. Успехът в борбата за независима църква повдига самочувствието и духа на българската нация.

Времена и хора

Неофит Бозвели (1785 – 1848 г.)
Роден в Котел. Става монах през 1810 г. Занимава се с книжовна и учителска дейност. Утвърждава се като духовен водач на българите от Търновската епархия, а по-късно и на цариградската българска общност. Заточен от Гръцката патриаршия в Хилендарския манастир, където пише диалозите – „Плач бедния Мати Болгарии“ (1846), „Просвещений Европеец“, стихотворения и писма. Поддържа духа на българите и вярата им, че ще отхвърлят чуждата духовна власт.

Знаете ли, че...

Дървената църква „Свети Стефан“ около половин век е център на цариградската българска общност. В края на XIX в. Българската екзархия решава да се издигне нов храм, който да е изцяло от желязо. Днес е една от малкото железни църкви в света. Те са английско изобретение, предназначено за отдалечените колонии. Френският инженер Густав Айфел, създател на Айфеловата кула, също изработва железни църкви. Железните елементи на църквата са поръчани и изработени във Виена. От старата дървена църква е съхранен само камък от олтара, който да напомня за важната ѝ роля в продължение на пет десетилетия.

Свидетелства от епохата

„За по-бързото разпространение на идеята за отделяне от гърците съдейства най-вече поведението на гръцкото духовенство, което не престава да противодейства на умственото развитие на българите и заедно с неправилното управление и насилственото събиране на данъци изобщо не изпълнява задълженията си.“

Записка на Найден Геров от 1864 г.

Защо гръцкото духовенство губи доверието на българите? Разтълкувайте подчертания израз в текста.

„Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии… Сливенския санджак… Созополската каза, Пловдивската епархия, без самия град Пловдив, без града Станимака…“

Из ферман за Българската екзархия, 1870 г.

Кои епархии днес не са част от Българската православна църква?

Повече за...

Българите униати
В края на 1860 г. група цариградски българи, водени от Драган Цанков, подписват документ за уния с Римската църква. Така е потърсено бързо решение на българския църковен въпрос с подкрепата на Папството и западните държави. Османската власт признава новосъздадената Българската униатска църква, но мнозинството българи не я подкрепят. Униатите показват чрез действията си, че сред българите има и такива, които са готови на крайности, за да постигнат църковната самостоятелност.

Припомнете си кога за първи път българите сключват уния с Римската църква.

Проверете наученото

  • Какви са причините за българо-гръцкия църковен спор?
  • Кога и къде е поставено началото на борбата за църковна независимост?
  • Защо Великденската акция бележи връхната точка на конфликта с Патриаршията?

Приложете знанията си

Църковното движение на българите протича в два етапа: от 20-те г. на XIX в. до Кримската война и от Кримската война до 1870 г. Сравнете ги по следните опори: водачи, център, прояви, резултати. Систематизирайте информацията в таблица и я коментирайте в клас.

4. Движение за независима църква

Причини за църковното движение

Османското завоевание унищожава Търновската патриаршия. Българските епархии са поставени под контрола на Цариградската гръцка патриаршия. Между ХV и ХVIII в. висшето гръцко духовенство съхранява общата християнска култура и поддържа православното единство.

От ХVIII в. поведението на гръцките владици (висши духовници) към българите се променя. Те налагат в българските епархии тежки църковни данъци, забраняват в храмовете да се служи на църковнославянски език, унищожават ценни български ръкописи. Българите недоволстват срещу привилегиите и подкрепата, които им оказва османската власт.

Първи сблъсъци с Патриаршията

Първият сериозен конфликт се разгръща във Враца, където е жив споменът за будителя Софроний. През 1824 г. врачани начело с търговеца Димитраки Хаджитошев искат гръцкият владика да бъде отстранен и на негово място да бъде назначен българин. Скоро такива искания отправят българите в Скопие, Самоков, Стара Загора и други селища. За да потуши недоволството, Патриаршията организира убийството на Д. Хаджитошев.

През 1838 г. движението срещу гръцката духовна власт обхваща и Търново. Българите искат за митрополит родолюбивия учител и книжовник Неофит Бозвели. Те търсят съдействие от османското правителство, но Патриаршията отново налага гръцки владика.
Търновските събития съвпадат с издаването на Хатишерифа (1839 г.) – документ на султана, който оповестява равноправие и религиозна свобода на поданиците. Тези промени бележат началото на организираното църковно движение, чийто ръководен център е сред българите в Цариград.

Цариград – център на църковното движение

През ХIХ в. в османската столица живеят хиляди български занаятчии и търговци. Мнозина от тях, заможни и влиятелни личности, подкрепят църковната борба. С тяхно съдействие през 1844 г. духовниците Неофит Бозвели и Иларион Макариополски съставят две писмени молби (прошения) и ги предават на Патриаршията. В тях се настоява за: назначаване на български владици в българските земи; богослужението да се извършва на роден език; да се изгради български храм в Цариград; да се издават български вестници и книги; владиците да получават заплати. Тези искания представляват първата национална програма на църковното движение. Патриаршията ги отхвърля и заточва двамата водачи, но българите продължават борбата.

Със съдействието на Стефан Богориди през 1849 г. в Цариград е издигнат храмът „Св. Стефан“. Организирана е църковна община, която поема ролята на ръководен център на църковното движение.
През първата половина на ХIХ в. движението за църковна самостоятелност се превръща в най-масовата мирна съпротива на българската нация. Българите категорично заявили желанието си да имат духовна власт, която да защитава националните им интереси.

Българският Великден (3 април 1860 г.)

След Кримската война и оповестяването на новия реформен документ на султана – Хатихумаюн (1856 г.), конфликтът на българите с Патриаршията се задълбочава. Епархиите от вътрешността изпращат в Цариград представители, които отправят искане българите сами да избират свой църковен водач. Патриаршията отново не им обръща внимание.

Конфликтът достига връхната си точка на 3 април 1860 г. По време на великденската литургия в храма „Св. Стефан“, отслужена от Иларион Макариополски, той не споменава името на гръцкия патриарх. Това показва, че българите нарушават установените църковни правила и отхвърлят духовната власт на Патриаршията.

Паметното събитие в Цариград е наречено „Българският Великден“. То получава пълна подкрепа в българските епархии. Населението прогонва от църквите чуждите владици и създава свои църковни общини.
Българо-гръцкият църковен спор привлича вниманието на великите сили. Наречен е „малкият източен въпрос“. В него западните държави и Русия си съперничат за влияние на Балканите. Те осъзнават, че българите играят все по-важна роля и търсели възможности да въздействат на решенията им.

Създаване на Българската екзархия

Въпреки разрива с Патриаршията изминава цяло десетилетие, преди османската власт да намери решение на въпроса за независимата българска църква. На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава   за учредяване на Българска  . Тя решава своите дела, без да зависи от Гръцката патриаршия. Църковните области на Екзархията обхващат по-голяма част от земите на Балканския полуостров, населени с българи.

През 1871 г. в Цариград е свикан църковно-народен събор с участието на светски и духовни представители от българските църковни области. Те изработват правила (устав), по които да се управлява българската църква. На следващата година цариградските българи принудили османското правителство да изпълни фермана. За български църковен водач е избран екзарх Антим I. Успехът в борбата за независима църква повдига самочувствието и духа на българската нация.

Времена и хора

Неофит Бозвели (1785 – 1848 г.)
Роден в Котел. Става монах през 1810 г. Занимава се с книжовна и учителска дейност. Утвърждава се като духовен водач на българите от Търновската епархия, а по-късно и на цариградската българска общност. Заточен от Гръцката патриаршия в Хилендарския манастир, където пише диалозите – „Плач бедния Мати Болгарии“ (1846), „Просвещений Европеец“, стихотворения и писма. Поддържа духа на българите и вярата им, че ще отхвърлят чуждата духовна власт.

Знаете ли, че...

Дървената църква „Свети Стефан“ около половин век е център на цариградската българска общност. В края на XIX в. Българската екзархия решава да се издигне нов храм, който да е изцяло от желязо. Днес е една от малкото железни църкви в света. Те са английско изобретение, предназначено за отдалечените колонии. Френският инженер Густав Айфел, създател на Айфеловата кула, също изработва железни църкви. Железните елементи на църквата са поръчани и изработени във Виена. От старата дървена църква е съхранен само камък от олтара, който да напомня за важната ѝ роля в продължение на пет десетилетия.

Свидетелства от епохата

„За по-бързото разпространение на идеята за отделяне от гърците съдейства най-вече поведението на гръцкото духовенство, което не престава да противодейства на умственото развитие на българите и заедно с неправилното управление и насилственото събиране на данъци изобщо не изпълнява задълженията си.“

Записка на Найден Геров от 1864 г.

Защо гръцкото духовенство губи доверието на българите? Разтълкувайте подчертания израз в текста.

„Духовната юрисдикция на Българската екзархия обема: Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии… Сливенския санджак… Созополската каза, Пловдивската епархия, без самия град Пловдив, без града Станимака…“

Из ферман за Българската екзархия, 1870 г.

Кои епархии днес не са част от Българската православна църква?

Повече за...

Българите униати
В края на 1860 г. група цариградски българи, водени от Драган Цанков, подписват документ за уния с Римската църква. Така е потърсено бързо решение на българския църковен въпрос с подкрепата на Папството и западните държави. Османската власт признава новосъздадената Българската униатска църква, но мнозинството българи не я подкрепят. Униатите показват чрез действията си, че сред българите има и такива, които са готови на крайности, за да постигнат църковната самостоятелност.

Припомнете си кога за първи път българите сключват уния с Римската църква.

Проверете наученото

  • Какви са причините за българо-гръцкия църковен спор?
  • Кога и къде е поставено началото на борбата за църковна независимост?
  • Защо Великденската акция бележи връхната точка на конфликта с Патриаршията?

Приложете знанията си

Църковното движение на българите протича в два етапа: от 20-те г. на XIX в. до Кримската война и от Кримската война до 1870 г. Сравнете ги по следните опори: водачи, център, прояви, резултати. Систематизирайте информацията в таблица и я коментирайте в клас.