Новото време и българите

Новото време в Европа

В края на XV в. започва нова епоха в европейската история, наречена Ново време* (Модерна епоха). Ренесансът в Италия и Великите географски открития бележат прехода от Средновековието към Новото време.

*Ново време – периодът от XVI до XX в., в който се появяват машинното производство, масовото образование, модерното държавно управление, в което участват гражданите.

Между XVI и XIX в. западноевропейските общества постигат огромен напредък. Развиват се светските науки и изкуства, модернизира се образованието, машините навлизат в производството. В някои държави хората извоюват правото да бъдат равни пред законите и да участват в управлението. Така поданиците се превръщат в граждани.

Османската империя и българите през XVIII в.

През XVIII в. Османската империя изостава значително от европейското развитие. След пораженията във войните с Австрия и Русия тя губи обширни територии. Държавната власт е отслабена. Беззаконието, подкупите и своеволията на местни първенци и еничари подкопават държавния ред. В много области се разпореждат непокорни на султана управители.

Към края на XVIII в. Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски размирици. Разбойнически банди от войници и бедняци, наречени от българите кърджалии, разоряват селищата и избиват мирни жители. Редът е възстановен едва през второто десетилетие на XIX в.

Европейското влияние в изостаналата Османска империя се засилва. Животът на християнските поданици на султаните макар и бавно се променя. В българските земи, намиращи се най-близо до центъра на империята, промените настъпват по-късно в сравнение със съседните народи – гърци и сърби. Но постепенно и българите навлезли в Новото време.

Българското възраждане

Новостите в Европа и Османската империя през ХVIII – ХIХ в. се отразяват върху живота на българите. Най-видими са стопанските промени.

Земеделието, занаятчийското производство и търговията отбелязват напредък. Мнозина българи се замогват и с дейността си тласкат напред не само стопанството, но и развитието на просветата и културата. Новото време променя традиционния начин на живот и средновековните порядки в българското общество.

Модернизацията* обхваща и духовния живот на българите. Засилва се интересът към родното минало и език. Будни духовници търсят в манастирите стари ръкописи със сведения за славната средновековна българска държава и независимата българска църква.

*модернизация – промените през Новото време в стопанството, начина на мислене, държавното управление, образованието, всекидневието и др

През 1741 г. Христофор Жефарович отпечатва книгата „Стематография“, в която включва български владетели, светци и българския герб – изправен коронован лъв.

Сравнете го със съвременния герб на България. Посочете общите елементи между тях.

Историческата наука обозначава периода от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г. като нова епоха в българската история, наречена Българско възраждане*.

*Българско възраждане – епоха (XVIII – XIX в.), в която българите осъществяват преход от Средновековието към Новото време

Учените я разделят на три периода:
Ранно Възраждане (нач. ХVIII в. – 20-те г. на ХIХ в.)
Задълбочаване на възрожденските процеси (20-те г. на ХIХ в. – Кримската война)
Разцвет на Възраждането (1856 – 1878 г.)

През Възраждането българите модернизират образованието и културата си, отхвърлят духовната власт на Цариградската патриаршия. В средата на XIX в. те се вдигат на организирана въоръжена борба за политическо освобождение и възстановяване на българската държава.

Епохата на реформи в Османската империя

За да преодолеят кризата и да спасят империята от гибел, османските управници са принудени да започнат реформи*. Султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието.

*реформа – промяна, свързана с въвеждането на нещо ново или по-добро

След 1839 г. реформите продължават, но срещат силна съпротива от страна на мюсюлманското духовенство и население. Те не могат да преодолеят чувството си за превъзходство над християните и да забравят предишното имперско величие. За християнските поданици реформите предвиждат защита на живота, имота, честта и религията им, но остават само обещания.

Кризата в империята засилва съпротивата на подвластните християни. През 1804 г. срещу султана въстават сърбите, а през 1821 г. ги последват гърците. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия. Гърците и сърбите първи от балканските народи възстановяват своите държави. Успехът вдъхва надежда на българите, че скоро и тяхното положение ще се подобри.

Източният въпрос и Кримската война

През ХIХ в. Русия продължава да е основен враг на Османската империя и да покровителства православните християни. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. Те не искат разширяване на руското влияние на Балканите, към Цариград и Проливите.

Съперничеството между великите сили* за влияние върху западащата Османска империя и освободителните борби на балканските християни създават сложни противоречия, наречени Източен въпрос**.

*Велики сили – големите и силни европейски държави през ХIХ в. – Англия, Франция, Русия, Германия, Австрия, Италия
**Източен въпрос – противоречията между европейските велики сили, свързани с разпадането на Османската империя в периода 1699 – 1919 г.

В средата на ХIХ в. тези противоречия се задълбочават. Русия обявява война на империята, известна като Кримска война (1853 – 1856 г.). Тя започва на Балканите, но решаващите боеве се водят на п-в Крим. Франция, Англия и Австрия застават на страната на султана. Русия претърпява поражение. Надеждите на българите за освобождение с нейна помощ не се осъществяват.

Времена и хора

Индже войвода (1755 – 1821 г.)

Родното му име е Стоян. Като малък е изпратен в еничарския корпус, където получава името Индже (на турски език – тънък, строен). По време на кърджалийските размирици е на страната на разбойниците. Дружината му действа в района на Стара планина, опожарява Калофер и разграбва много селища.


След време Индже войвода изоставя кърджалиите и става водач на хайдушка дружина. С противопоставянето си на османската власт той печели признанието на българите. За неговия живот и подвизи са създадени много народни песни и легенди.

Прочетете разказа „Индже“ на Йордан Йовков. Съпоставете историческата личност с нейния литературен образ. Коментирайте разликите.

Свидетелство от епохата

„Около 1800 г. ... Котел бил заграден наоколо с дувар и измазани плетове. И тогава нападнали кърджалиите, за да запалят и оберат целия Котел и да направят с него, каквото направили с Жеравна и много други села. Ала ако и да напирали два-три пъти, нищо не можели да сторят.“

Из летописните бележки на Жендо Вичов, 1800 – 1818 г.

Защо кърджалиите нападат българските селища? Как жителите на Котел защитават града си?

Повече за...

Хатишерифът (Честно писмо)
Издава го султан Абдул Меджид (1839 – 1861 г.), за да гарантира равни права на всички поданици на империята, независимо от техния произход и вяра. Всеки поданик има право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда. Обещава се справедливо разпределение и събиране на данъците и отмяна на омразната система на откупуване на налозите. Войската се набира по нов начин, но християните не били допуснати до нея.

Какви предимства и недостатъци за християните има този реформен документ?

Знаете ли, че...

През 1828 г. Русия започва поредната война с Османската империя. Руската армия навлиза в българските земи, преминава Стара планина и достига Одрин. На нейна страна воюват хиляди български доброволци. Особено се прославя капитан Георги Мамарчев – офицер в руската армия. Според сключения след войната мирен договор Гърция става независима държава. Българите остават под властта на султана и хиляди емигрират във Влахия, Молдова и Южна Русия под заплаха от османско насилие.

Проверете наученото

  • Какви са хронологичните граници на Новото време?
  • Какви са последиците от кърджалийските нашествия за Османската империя и за българите?
  • Кога и къде се води Кримската война? Проучете защо е наречена така.

Приложете знанията си

  • Сравнете епохата на Новото време с Българското възраждане по следните опори: хронологични граници, продължителност, промени. Коментирайте различията между тях и причините, които ги пораждат.
  • Прогнозирайте коя европейска държава има най-голям интерес към Източния въпрос. Аргументирайте се.

1. Новото време и българите

Новото време в Европа

В края на XV в. започва нова епоха в европейската история, наречена  (Модерна епоха). Ренесансът в Италия и Великите географски открития бележат прехода от Средновековието към Новото време. Между XVI и XIX в. западноевропейските общества постигат огромен напредък. Развиват се светските науки и изкуства, модернизира се образованието, машините навлизат в производството. В някои държави хората извоюват правото да бъдат равни пред законите и да участват в управлението. Така поданиците се превръщат в граждани.

Османската империя и българите през XVIII в.

През XVIII в. Османската империя изостава значително от европейското развитие. След пораженията във войните с Австрия и Русия тя губи обширни територии. Държавната власт е отслабена. Беззаконието, подкупите и своеволията на местни първенци и еничари подкопават държавния ред. В много области се разпореждат непокорни на султана управители. Към края на XVIII в. Балканският полуостров е обхванат от кърджалийски размирици. Разбойнически банди от войници и бедняци, наречени от българите кърджалии, разоряват селищата и избиват мирни жители. Редът е възстановен едва през второто десетилетие на XIX в.

Европейското влияние в изостаналата Османска империя се засилва. Животът на християнските поданици на султаните макар и бавно се променя. В българските земи, намиращи се най-близо до центъра на империята, промените настъпват по-късно в сравнение със съседните народи – гърци и сърби. Но постепенно и българите навлезли в Новото време.

Българското възраждане

Новостите в Европа и Османската империя през ХVIII – ХIХ в. се отразяват върху живота на българите. Най-видими са стопанските промени.
Земеделието, занаятчийското производство и търговията отбелязват напредък. Мнозина българи се замогват и с дейността си тласкат напред не само стопанството, но и развитието на просветата и културата. Новото време променя традиционния начин на живот и средновековните порядки в българското общество.

 обхваща и духовния живот на българите. Засилва се интересът към родното минало и език. Будни духовници търсят в манастирите стари ръкописи със сведения за славната средновековна българска държава и независимата българска църква.

Историческата наука обозначава периода от началото на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г. като нова епоха в българската история, наречена . Учените я разделят на три периода:
Ранно Възраждане (нач. ХVIII в. – 20-те г. на ХIХ в.)
Задълбочаване на възрожденските процеси (20-те г. на ХIХ в. – Кримската война)
Разцвет на Възраждането (1856 – 1878 г.)
През Възраждането българите модернизират образованието и културата си, отхвърлят духовната власт на Цариградската патриаршия. В средата на XIX в. те се вдигат на организирана въоръжена борба за политическо освобождение и възстановяване на българската държава.

Епохата на реформи в Османската империя

За да преодолеят кризата и да спасят империята от гибел, османските управници са принудени да започнат . Султан Махмуд II (1808 – 1839 г.) премахва размирната еничарска войска и я заменя с редовна армия по европейски образец. Подобрения са извършени в държавното управление и правосъдието. След 1839 г. реформите продължават, но срещат силна съпротива от страна на мюсюлманското духовенство и население. Те не могат да преодолеят чувството си за превъзходство над християните и да забравят предишното имперско величие. За християнските поданици реформите предвиждат защита на живота, имота, честта и религията им, но остават само обещания.

Кризата в империята засилва съпротивата на подвластните християни. През 1804 г. срещу султана въстават сърбите, а през 1821 г. ги последват гърците. Българите и другите християнски народи ги подкрепят. Военна помощ идва и от Русия. Гърците и сърбите първи от балканските народи възстановяват своите държави. Успехът вдъхва надежда на българите, че скоро и тяхното положение ще се подобри.

Източният въпрос и Кримската война

През ХIХ в. Русия продължава да е основен враг на Османската империя и да покровителства православните християни. В конфликтите между нея и османците активно се намесват и западните държави. Те не искат разширяване на руското влияние на Балканите, към Цариград и Проливите. Съперничеството между  за влияние върху западащата Османска империя и освободителните борби на балканските християни създават сложни противоречия, наречени .

В средата на ХIХ в. тези противоречия се задълбочават. Русия обявява война на империята, известна като Кримска война (1853 – 1856 г.). Тя започва на Балканите, но решаващите боеве се водят на п-в Крим. Франция, Англия и Австрия застават на страната на султана. Русия претърпява поражение. Надеждите на българите за освобождение с нейна помощ не се осъществяват.

Времена и хора

Индже войвода (1755 – 1821 г.)

Родното му име е Стоян. Като малък е изпратен в еничарския корпус, където получава името Индже (на турски език – тънък, строен). По време на кърджалийските размирици е на страната на разбойниците. Дружината му действа в района на Стара планина, опожарява Калофер и разграбва много селища. След време Индже войвода изоставя кърджалиите и става водач на хайдушка дружина. С противопоставянето си на османската власт той печели признанието на българите. За неговия живот и подвизи са създадени много народни песни и легенди.

Прочетете разказа „Индже“ на Йордан Йовков. Съпоставете историческата личност с нейния литературен образ. Коментирайте разликите.

Свидетелство от епохата

„Около 1800 г. ... Котел бил заграден наоколо с дувар и измазани плетове. И тогава нападнали кърджалиите, за да запалят и оберат целия Котел и да направят с него, каквото направили с Жеравна и много други села. Ала ако и да напирали два-три пъти, нищо не можели да сторят.“

Из летописните бележки на Жендо Вичов, 1800 – 1818 г.

Защо кърджалиите нападат българските селища? Как жителите на Котел защитават града си?

Повече за...

Хатишерифът (Честно писмо)
Издава го султан Абдул Меджид (1839 – 1861 г.), за да гарантира равни права на всички поданици на империята, независимо от техния произход и вяра. Всеки поданик има право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда. Обещава се справедливо разпределение и събиране на данъците и отмяна на омразната система на откупуване на налозите. Войската се набира по нов начин, но християните не били допуснати до нея.

Какви предимства и недостатъци за християните има този реформен документ?

Знаете ли, че...

През 1828 г. Русия започва поредната война с Османската империя. Руската армия навлиза в българските земи, преминава Стара планина и достига Одрин. На нейна страна воюват хиляди български доброволци. Особено се прославя капитан Георги Мамарчев – офицер в руската армия. Според сключения след войната мирен договор Гърция става независима държава. Българите остават под властта на султана и хиляди емигрират във Влахия, Молдова и Южна Русия под заплаха от османско насилие.

Проверете наученото

  • Какви са хронологичните граници на Новото време?
  • Какви са последиците от кърджалийските нашествия за Османската империя и за българите?
  • Кога и къде се води Кримската война? Проучете защо е наречена така.

Приложете знанията си

  • Сравнете епохата на Новото време с Българското възраждане по следните опори: хронологични граници, продължителност, промени. Коментирайте различията между тях и причините, които ги пораждат.
  • Прогнозирайте коя европейска държава има най-голям интерес към Източния въпрос. Аргументирайте се.