Великото преселение на народите поставя началото на Средновековната епоха. Върху руините на Римската империя възникват новите варварски държави. След християнизацията си, те се превръщат в средновековни монархии. Византийската империя и западноевропейските държави поемат по различен път на развитие. В Западна Европа се налага феодалната раздробеност, а на Изток господстват централизираните монархии. Сред тях е и създадената през VII в. българска държава.
През ХII в. в някои западноевропейски държави започва централизация на властта. Възникват съсловни органи на управление. На Изток се засилва сепаратизмът на аристократи.
Българската държава преминава през периоди на могъщество, упадък и възстановяване. Но се налага като важен фактор в европейското развитие. Краят на Средновековието в Европа съвпада по време с появата на могъщата Османска империя.

1. Подредете в хронологичен ред средновековните държави на изток и на запад според времето на възникването им.
2. Обяснете модела на държавно управление на Византия и Франкската държава. Формулирайте самостоятелно критерии за сравнение и запишете три различия между тях.
3. Сравнете развитието на Първото и Второто българско царство. Систематизирайте информацията в таблица, като използвате следните опори: време на съществуване, столица, военни и дипломатически успехи, упадък и гибел.
4. Направете проучване по групи и изработете постери за най-големите войни и развитието на военната техника през Средновековието.

През Средновековието обществената пирамида се състои от три основни съсловия – молещи се, воюващи и работещи. Най-важна роля в европейските общества през тази епоха играе монархът, най-често с неограничена власт. Духовенството и феодалната аристокрация имат привилегировано положение. Най-многобройната обществена група са селяните. Те обработват земята и изпълняват многобройни задължения към своя господар и държавата.
През ХII – ХIII в. в Западна Европа градовете преживяват стопански възход. В тях се появява нова обществена група – буржоа (замогнали се занаятчии, търговци и др.). С тях започват да се съобразяват монарсите и аристократите.

1. Сравнете византийското и западноевропейското общество. Открийте приликите и разликите в начина на живот и отношенията между обществените групи.
2. Избройте промените, които настъпват в българското общество след Покръстването.
3. Изяснете ролята на празниците и развлеченията в живота на хората през Средновековието.
4. Представете състоянието на българското общество под византийска и османска власт. Сравнете и анализирайте двете чужди господства и запишете вашите изводи за отношението на българите към тях.

Средновековното културно наследство е в основата на съвременната европейска цивилизация. Европейските държави съхраняват и до днес величествени катедрали, замъци, дворци, манастири, библиотеки и др. Средновековната епоха дава живот на богата книжовна дейност. Монаси и книжовници създават оригинални творби, четени, съхранявани и преписвани през вековете. Това време е свързано и с появата на нови образователни, научни и книжовни центрове – университетите.
Българското средновековно културно наследство е част от богатството на европейската култура. България съхранява и развива славянската писменост. По време на „Златния век” и през ХIII – ХIV в. работят талантливи книжовници, чиито творби повлияват върху културата на православния славянски свят и на съседните народи.

1. Избройте в кои съвременни държави възникват най-старите европейски университети.

2. Дайте примери за:

– културни взаимодействия между християнската и арабско-мюсюлманската култура в българските земи през XV – XVII в.;
– влияние на византийската средновековна култура върху българската;
– монументално църковно строителство във Византия, Западна Европа и България;
– български средновековни книжовни творци.

3. Проучете и опишете структурата на избран от вас средновековен университет. Обсъдете значението на думата „университет“.

В средновековна Европа тържествува християнската вяра. По различно време всички държави на стария континент приемат Христовото учение. Старите езически култове отстъпват място на универсалната религия. Християнската Църква придобива авторитет и се налага като фактор и в политическия живот на западноевропейските държави. Животът на средновековните хора е обвързан с църковните правила, празници и ритуали.
Великата схизма през ХI в. разделя единния християнски свят на православни и католици. Отношенията между тях са сложни и нерядко враждебни.
Християнската вяра изиграва положителна роля за формирането на българската народност. В периода на османското владичество вярата и църквата имат решаваща роля за съхраняването на българската общност.

1. Прочетете поемата „Патриарх Евтимий“ на Иван Вазов. На основата на литературния източник и своите исторически знания съставете писмено описание на личността на последния търновски патриарх (обем до 1 страница).
2. Потърсете, подберете и систематизирайте допълнителна информация за тази историческа личност. Изгответе презентация, в която да акцентирате върху духовната, книжовната и политическата дейност на Патриарх Евтимий.
3. Формулирайте критерии за оценяване на презентациите – по съдържание и оформление. Класирайте ги.