Възраждането е изключително градивен период в българската социална и културна история. То предопределя прехода от средновековното българско битие с характерната му култура към ново общество, което се изгражда във все по-пълноценна връзка с европейския културен феномен, с моделите на цивилизования свят. Този преход обхваща втората половина на ХVІІІ и и целия ХІХ в. През Възраждането се формира българската нация, изгражда се националната идентичност. В средата на ХIХ век (от началото на 40-те до края на 60-те години) обновителните процеси намират израз в разцвет на просвета от нов тип, в разгръщане на черковните борби за изграждането на независима българска църква. През 70-те години, особено в емигрантските вестници извън Османската империя, се налага все по-ясно и категорично темата за извоюване на политическа свобода и самостоятелна държава на българите.

    За безспорно начало на Възраждането се приема „История славянобългарска“ (1762 г.) на Паисий Хилендарски, както и някои други кратки истории. Новото в тях е патриотичната им насоченост. Следващото значително явление е появата на учебникарската книжнина. Голямата фигура тук е Петър Берон с неговия „Буквар с поучения“ (1824 г.), така наречения Рибен буквар. Езикът в него вече е близък до говоримия, а на учениците се предлагат редица полезни светски знания. През 40-те години на ХІХ в. се ражда новата поезия. Най-значимите Ӝ представители са Найден Геров, Добри Чинтулов, Петко Славейков. През 60-те години Любен Каравелов, Васил Друмев и други книжовници създават първите повести и разкази, както и първите драми за зараждащия се български театър. И накрая в последните години на робството се ражда ярката, огнена поезия на Христо Ботев.

    Българите започват да изграждат в себе си представата за нов тип личност, жадна да опознае света и да изпита всичко, което животът ѝ предлага, личност – продукт и сътворец на свободата. Разбира се, това е продължителен и понякога противоречив исторически процес. Обновлението постепенно обхваща цялостния живот въпреки реакцията на по-консервативно настроени прослойки. Новото светско образование, замяната на традиционното облекло с европейски дрехи, театралните представления и много други непознати дотогава неща постепенно надделяват над предразсъдъците и еснафските наслоения и започват да се налагат като нова норма за културно и духовно издигане на обществото.