Пролет

   Ето я пролетта! Тя не бърза. Тя иде полека, полека. И първо се чува едно тихо шумолене по цялата гора. Това е лекото отваряне на пъпките, радостните въздишки на растящите тревици, на едвам покаралите цветенца.
   После покрай горите, дето почва да цъфти дрянът, се зачеват три весели подсвирквания, които се повтарят бързо, леко и живо. Пристигнал е първият хвъркащ певец, косът.
   Става топличко. Небето се засмива. Радост обхваща всичко. Край селските къщи, весело огрени от слънцето, се чува гласът на сипката. „Сип-сип-сип“ – бързо повтаря тя. Наблизо ѝ се обажда мъничкото цъфтитрънче: „Цъф-ти-трън, цъфти-трън, малка пита – голям ден, голям ден!“
   Край синорите се обажда весело и скокливо циганското славейче. Песента на тия певци е къса, писклива, но те я повтарят непрестанно цял ден.
   Там из нивята стотина живи гласове чуруликат и разправят радостната новина: „Пролетта иде, пролетта иде!“ – това са сутрешните песни на чучулигите. Колко се радват! Всяка една играе, пее и се къпе с наслада в пресния сутрешен въздух, пълен със слънце. Всяка се вдига високо към небето с благодарствена песен.
   Пролетта иде! Задавеният глас на гълъбите се носи из гората.
   Пролетта иде! Дойдоха лястовичките и се застрелкаха из въздуха с радостни викове.
   Няма лъжа – пролетта е дошла.
                                                                                                                                                                Елин Пелин