Географско положение, големина, брегове и опознаване на Австралия. Природа на континента
Географско положение, големина, брегове и опознаване на континента
Континентът е разположен изцяло в Южното и в Източното полукълбо. През средата му минава Южната тропична окръжност. Тихият океан отделя Австралия от Южна и Северна Америка, а Индийският – от Африка и Азия. На около 3 хил. км на юг се намира Антарктида. Австралия е най-малкият континент (7,7 млн. кв. км).
Бреговата линия на континента е слабо разчленена. По южното крайбрежие се намира Големият австралийски залив, а по северното – заливът Карпентерия. На изток от него е полуостров Йорк. До австралийския бряг на Тихия океан се намира Големият бариерен риф, образуван от морски организми – корали. На юг от континента е остров Тасмания.
Поради отдалечеността му континентът е открит късно от европейците. През XVII в. холандецът Абел Тасман изучава северното и северозападното крайбрежие. Неговото име носи о. Тасмания. През XVIII в. английският мореплавател Джеймс Кук изследва източното крайбрежие и обявява континента за английско владение. Днес, макар и рядко населен, континентът е много добре проучен.
Природа на континента
По средна надморска височина Австралия е най-ниският континент (330 м). В западната ѝ половина преобладават обширни пустини (Голямата пясъчна пустиня, пустинята Виктория и др.), а в средната – равнини и низини. Там е най-ниската точка на континента – депресията на ез. Еър (–12 м). До тихоокеанския бряг се издига Голямата вододелна планина. В южната ѝ част се намира най-високата точка – връх Косцюшко (2230 м). В Австралия, за разлика от останалите континенти, няма вулкани и ледници.
Австралия е богата на железни, оловни, цинкови и калаени руди. Въглища има в югоизточната част на континента, а нефт и природен газ – по крайбрежията. В Австралия има находища на диаманти, злато и платина.
Климатът на континента се определя главно от географското му положение, преобладаващите ветрове и релефа. Поради разположението на Австралия в Южното полукълбо най-топъл е месец януари, а най-студен – юли. Разположението на континента от двете страни на южния тропик определя предимно тропичния климат, характерен за по-голяма част от територията. По източното крайбрежие той е влажен тропичен под влияние на югоизточните пасати. Голямата вододелна планина прегражда пътя им и на запад от нея климатът е сух тропичен. За по-голямата част от континента са характерни два сезона – дъждовен (от ноември до април) и сух (от май до октомври). Четири сезона има само в най-южните части на о. Тасмания. В най-северните части климатът се формира под влияние на мусоните, а в най-южните – на западни ветрове. От север на юг се редуват субекваториален, тропичен, субтропичен и умерен пояс. Планинската климатична област обхваща най-високите южни части на Голямата вододелна планина.
Поради преобладаващия сух тропичен климат в Австралия няма големи речни системи. Най-големите реки са р. Мъри (2589 км) с притока ѝ р. Дарлинг (2739 км). Най-голямо е безотточното и солено езеро Еър. Богати на подземни води са централните и източните части на континента. Част от тях са солени и не могат да се използват за пиене и напояване.
Природните зони в Австралия се редуват както от север на юг, така и от запад на изток. Най-северните ѝ части са заети от савани и сезонновлажни мусонни гори. На юг се простира зоната на тропичните пустини, заемаща западните и централните части на континента. За разлика от Африка, в австралийските пустини няма оазиси. По тихоокеанското крайбрежие се простират влажни тропични гори, а в най-южните части на континента – субтропичните гори и храсти. Широколистни и смесени гори се срещат на остров Тасмания.
Растителният и животинският свят на континента са се развивали изолирано от останалите континенти. Затова над 75% от видовете не се срещат в други континенти. Типични за растителността са евкалиптите (над 600 вида) и тревното дърво. В субекваториалните гори, заедно с палми и фикуси, расте бутилковото дърво.
Австралия се обитава от удивителните животински видове ехидна и птицечовка. Те снасят яйца, но кърмят малките си с мляко. Други характерни видове са кенгуру, вомбат, тасманийски дявол, щраус ему, коала, диво куче динго.