Географско положение, големина, брегове и опознаване на Азия

Географско положение, граници и големина

Азия е най-големият континент. Тя е по-голяма от Северна и Южна Америка, взети заедно. Площта ѝ е 44,6 млн. кв. км и представлява 30% от сушата на Земята. От север на юг Азия се простира на 8 хил. км и е единственият континент, който попада във всички видове пояси – от арктичния до екваториалния.

Брегове и брегова линия

Опознаване на континента

В Югозападна Азия – по поречието на реките Тигър и Ефрат, се формират шумерското царство, по-късно е населявано от асирийци и вавилонци. Сведения за тази част на света дават гърци и римляни.

Марко Поло (1254 – 1324) – венециански пътешественик. През 1271 г. той и братята му Николо и Матео Поло предприемат пътешествие из Азия. Плават по море до Палестина, достигат град Ормуз на брега на Персийския залив. Преминават през Иранското плато, планината Памир, пустинята Гоби и достигат до столицата на Китай Пекин, където Марко Поло прекарва 17 години. Пътува до Индия, преминава през Малакския проток, остров Шри Ланка. През 1294 г. се завръща отново във Венеция. През 1298 г. описва впечатленията си от дългото пътешествие в „Книга“, която вдъхновява много от бъдещите мореплаватели и пътешественици – като Христофор Колумб, Фернандо Магелан, Вашку да Гама и други.

Пьотър Семьонович-Тяншански (1827 – 1914) – руски географ и пътешественик. През 1856 – 1857 г. предприема пътуване с цел изследване на планината Тяншан. Открива ледници по планината и установява вертикална зоналност. Организира и ръководи множество експедиции в Средна Азия.

Едмънд Хилари (1919 – 2008) – новозеландски алпинист. През 1953 г. е включен в експедиция до връх Еверест (8848 m). На 23 май 1953 г. заедно с шерпа Тенсинг Норгей изкачва най-високия връх на Земята.

Христо Проданов (1943 – 1984) – български алпинист. През 1981 г. изкачва връх Лхотце (8516 m) в Хималаите и става първият българин, изкачил връх над 8000 m. През 1984 г. е включен в българската експедиция до връх Еверест (8848 m). Той е първият българин, изкачил най-високия връх на планетата. Това става на 20 април 1984 г. По време на слизане от върха загива.

Географско положение, големина, брегове и опознаване на Азия

Географско положение, граници и големина

Подобно на Северна Америка Азия е разположена в Северното полукълбо. Пресича се от Северната полярна и Северната тропична окръжност. На юг през прилежащите към континента острови минава Екваторът. Азия се намира в Източното полукълбо, с изключение на крайните ѝ източни части, които попадат в Западното полукълбо.

Континентът граничи с четири океана. На север бреговете му се мият от Арктичния океан. Беринговият проток отделя Азия от Северна Америка. На изток континентът граничи с Тихия океан, а на юг с Индийския. Границата с Африка минава по Червено море и Суецкия канал. На запад Азия граничи с Европа, заедно с която образува най-голямата суша на Земята – Евразия. Сухоземната граница с Европа минава по планината Урал, крайбрежието на Каспийско море и стига Черно море, заобикаляйки от юг планината Кавказ. Морската граница с Европа минава по Черно и Мраморно море, които са свързани с протока Босфор. Чрез протока Дарданели Мраморно море е свързано със Средиземно море и Атлантическия океан. Най-отдалечени от Азия са Южна Америка и Антарктида.

Азия е най-големият континент. Тя е по-голяма от Северна и Южна Америка, взети заедно. Площта ѝ е 45 млн. кв. км и представлява 30% от сушата на Земята. От север на юг Азия се простира на 8 хил. км и е единственият континент, който попада във всички видове пояси – от арктичния до екваториалния.

Брегове и брегова линия

Бреговата линия на Азия е силно „нарязана“ от множество полуострови и заливи. Бреговете на континента се мият от много морета, в които са разположени хиляди различни по големина и произход острови.
На север крайбрежните морета в Арктичния океан са сковани от ледове. Най-голямо от тях е Източносибирското. Големи островни групи са Северна земя и Новосибирските, а полуострови – Таймир и Чукотка.
На изток големи крайбрежни морета (Охотско, Японско, Жълто и др.) отделят континента от дълги островни вериги. Най-голям архипелаг е Японският, а най-големи полуострови – Камчатка и Корейският.

На югоизток е полуостров Индокитай. Бреговете му се мият от Тихия и Индийския океан. На юг са Малайският архипелаг (най-големият в света, с над 25 хил. острова), а на изток – Филипинските острови. Те са като мост между Азия и Австралия.
На юг полуостров Индостан е дълбоко вдаден в Индийския океан. Разположен е между Бенгалския залив (най-големия в света – 2,2 млн. кв. км) и Арабско море. Близо до него е остров Шри Ланка.
На югозапад се намира Арабският полуостров – най-големият на света (2,7 млн. кв. км). Между него и континента е Персийският залив, който дълбоко навлиза в сушата.

На запад в Средиземно море е вдаден полуостров Мала Азия. До него е остров Кипър.

Опознаване на континента

От най-древни времена Азия е населена с различни народи. В течение на хиляди години те търгуват с народите от Европа и Северна Африка. Търговците в миналото използват Пътя на коприната. Доставяни са разнообразни стоки – от копринени платове и порцелан до скъпоценни камъни, злато, подправки. Приказните богатства на Азия предизвикват у европейците силен интерес. Пътешествието на венецианския търговец Марко Поло през XIII в. допринася за опознаването на Източна и Южна Азия. Руският географ Пьотър Семьонов-Тяншански изучава през XIX в. Средна Азия. По-късно се изследват северното крайбрежие на континента и високите планини. Най-високият връх в континента и света – Еверест, е покорен през 1953 г. от Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей. През 1984 г. българска експедиция също покорява най-високата точка на планетата. Тогава Христо Проданов успява да изкачи върха, но по обратния път загива.