Релеф и полезни изкопаеми
Главни черти на релефа
Релефът на континента е разнообразен. В западната му част има високи планини, в които има вулкани и често се случват земетресения. На север земната кора е стабилна и рядко има земетресения. В средните части на континента релефът е равнинен. Близо до атлантическото крайбрежие се издигат невисоки планини. По средна надморска височина (720 м) Северна Америка е на четвърто място след Антарктида, Азия и Африка.
Подялба на континента според релефа
Подобно на Южна Америка, Северна Америка също се поделя на западна (1), средна (2) и източна (3) част.
Западната част включва Кордилерите – най-големите и най-високите планински вериги в континента. Те се простират от Беринговия проток на север до Панамския провлак на юг, където се свързват с Андите. В северните им части се издига връх Денали (Маккинли) 6190 м – най-високият в континента. Кордилерите се разклоняват на отделни планински вериги. На запад до тихоокеанския бряг се издигат Бреговите Кордилери, а на изток – Скалистите планини. Между планинските вериги има котловини и високи плата (Големият басейн и Колорадското плато). В Колорадското плато се намира Големият каньон – едно от природните чудеса на Земята. Той представлява дълбока речна долина със стъпаловидни склонове. До Големия каньон се намира депресията Долината на смъртта, най-ниското място в континента (−86 м).
Средната част обхваща равнинни територии. Те се простират от Арктичния океан до Мексиканския залив. На север равнините са формирани от дейността на дебел ледник, който в миналото покривал почти цялата северна половина на континента. При движението си ледникът разрушавал и заравнявал неравностите в релефа. След разтопяването му в пониженията, издълбани от него, се образували съвременните езера. На юг от тях се простират Големите равнини, а на изток – най-голямата низина в континента – Мисисипската. Тя стига на юг до Мексиканския залив.
Източната част е заета от Апалачите. Те са средновисоки планини със заоблени върхове. В тях се намира една от най-големите пещери в света – Мамутовата. На изток от Апалачите по Атлантическото крайбрежие релефът е низинен.
Географска библиотека
Мамутовата пещера е най-дългата перна система в света. Тук залите, лабиринтите, проходите, пропастите са разположени на пет етажа с обща дължина около 591 км. Една от най-големите зали е известна като Купол на мамута, дълга е 120 м, широка 50 м и висока 75 м. Друга известна зала е Голямата ротонда, в която могат наведнъж да се съберат около 1000 туристи. Тя има ширината на централната гара на Ню Йорк и се намира доста по-навътре в пещерата.
Мамутовата пещера e част от Национален парк Мамутова пещера и се радва на голям интерес от страна на посетители от цял свят. Паркът може да се похвали с около 130 вида представители на растителния и животинския свят, което за пещера е много голямо разнообразие. Сред по-интересните представители са слепите риби и влечуги.
Полезни изкопаеми
Северна Америка е богата на полезни изкопаеми. Находища на нефт и газ има по тихоокеанското крайбрежие, Мексиканския залив, Аляска и равнините в средните части на континента. Въглища има в Кордилерите, Големите равнини и Апалачите. Находищата на железни руди са предимно в полуостров Лабрадор, Апалачите и северните части на континента. Руди на цветни метали (медни, оловни и цинкови) има в Кордилерите, а никелови руди – в северните части на континента. Боксит има на остров Ямайка, а злато и сребро – в Кордилерите.