Северна Америка е разположена изцяло в Северното полукълбо. По-голямата част от територията ѝ се намира между 30° и 60° с.ш. През континента минават Северната тропична окръжност и Северната полярна окръжност. Както Южна Америка, и Северна Америка се намира в Западното полукълбо.

Бреговете на континента се мият от водите на три океана. На север той граничи с Арктичния океан. На изток Атлантическият океан го отделя от Европа. На запад Тихият океан отделя Северна Америка от Азия. Двата континента се доближават най-много при Беринговия проток, който свързва Арктичния с Тихия океан. На юг континентът достига топлите води на Карибско море. Панамският провлак го свързва с Южна Америка. За граница между Северна и Южна Америка се приема Панамският канал. Северна Америка е третият по големина континент след Азия и Африка. Площта му е 24,3 млн. кв.км.

За разлика от изучените континенти, бреговата линия на Северна Америка е силно разчленена. На север е разположен Канадският арктичен архипелаг. Той включва различни по големина острови. На североизток до континента се намира остров Гренландия – най-големият на Земята. Дълбоко в сушата се вдава плиткият залив Хъдсън, а в Атлантическия океан – полуостров Лабрадор. По атлантическото крайбрежие на континента има множество удобни за пристанища заливи. На юг бреговата линия е по-слабо разчленена. Бреговете са предимно ниски. Тук най-голям залив е Мексиканският, а най-голям полуостров – Флорида. В Карибско море се намират Антилските острови. Те отделят Мексиканския залив и Карибско море от Атлантическия океан. Тихоокеанските брегове на континента са стръмни и скалисти. На юг се намира полуостров Калифорния, а на север – полуостров Аляска.

Денят 12 октомври 1492 г., когато Христофор Колумб достига остров Сан Салвадор (един от Антилските острови), официално е приет за датата на откриването на Северна Америка от европейците. Новооткритите земи постепенно са колонизирани от испанците, французите и англичаните. През 1741 г. експедиция начело с датския мореплавател на руска служба Витус Беринг изследва и описва най-северозападните крайбрежни части на континента. Днес много географски обекти в Северна Америка носят имената на техните откриватели – Беринг, Хъдсън, Маккензи, Ванкувър и др. Построяването през ХІХ и ХХ век на железопътни линии и пътища, свързващи атлантическото с тихоокеанското крайбрежие, улеснило усвояването на природните богатства на континента и бързото му стопанско развитие.