Времето не е съхранило никакви сведения за младостта на Паисий, не се знае дори светското му име. Известно е, че през 1745 г. той отива в Света гора, замонашва се и се установява в Хилендарския манастир. Проучете каква е ролята на атонските манастири в духовния живот на българите през Възраждането.
Света гора или Атон е полуостров в Егейско море, където постепенно се установяват монашески братства. Днес там са останали 20 действащи манастира. Обитаването на полуострова е разрешено само за мъже монаси и общото население е около 1400 души.
През ІХ в. полуостровът получава свой особен статут като монашеска общност, където важат особени правила. Те са спазвани както от византийските императори, така и от османските султани.
Света гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград.
Най-авторитетният атонски манастир е Великата лавра. Манастирът е създаден от св. Атанасий през 963 г. Ползва се с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличаване на неговото богатство и имущество.
Ватопедският манастир е втори в йерархията на монашеската общност. В него се съхраняват безценни исторически паметници от Българското средновековие – хрисовул на цар Иван Асен ІІ и кръст на българския цар Георги Тертер І, дарен на манастира през ХІІІ в.
Ватопедската библиотека съдържа 2000 ръкописа и над 35 000 печатни книги.
Хилендар е създаден през X в. и обновен през XII от св. Сава, който е представител на сръбската владетелска династия на Неманичите. Това го прави сръбска национална светиня, а в османския период е важен център за всички славянски народи под османска власт.
Манастирът е свързан и с българската история. При падането на българските и сръбските земи под османска власт голям брой български монаси се заселват в него. В него живее и създава „Историята“ Паисий, получил прозвището Хилендарски. До началото на ХХ в. монашеското братство е предимно българско, но след това сръбската държава взема мерки и изпраща свои монаси.
Зографският манастир носи името на св. Георги. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-о място в йерархията на светогорските манастири. Според легендата е построен през Х в. от трима братя от Охрид. Те не знаели на кого да го посветят и затова оставили една дъска, а на нея се появил образът на св. Георги.
Зографският манастир е обитаван от много български светци и просветители – Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Козма Зографски, Пимен Зографски и др. В него Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“.
Манастирската библиотека притежава 162 гръцки и 286 славянски ръкописа, както и приблизително 10 хиляди печатни книги. В нея се пази и завършената от Паисий Хилендарски през 1762 г. чернова на „История славянобългарска“, както и много други исторически документи.