30. Външна политика
на България през Студената война

След края на Втората световна война светът се разделя на два лагера, ръководени от САЩ и Съветския съюз. Между тях се води „студена война“ със средствата на дипломацията, икономическия натиск и пропагандата.

България в Източния блок

Символ на разделението в Европа става изградената през 1961 г. Берлинска стена. Тя разделя източната от западната част на града, съответно принадлежащи към двата враждуващи блока. България се намира в съветския лагер и във външната си политика следва нарежданията на Москва. Тя не поддържа дипломатически отношения със САЩ почти цяло десетилетие (между 1950 и 1959 г.).

С останалите западни държави връзките са слаби и съществува взаимно подозрение. България е страна учредителка на двете големи организации на Източния блок – Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ), създаден през 1949 г., и Организацията на Варшавския договор (ОВД), създадена през 1955 г.

България доказва своята лоялност към Москва неведнъж. Ярък пример е 1968 г., когато Чехословакия прави опит да се откъсне от Източния блок. В състава на войските на Варшавския договор, изпратени там да потушат бунта, има и български части.

България се развива предимно в рамките на Източния блок, където са още Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР (Германската демократична република), Полша, Югославия и Албания. Икономиката ѝ е обвързана със СИВ, където държавите членки търгуват помежду си. Между двата противостоящи си блока е издигната „желязна завеса“.

Силно ограничени са търговският и културният обмен между тях. Пропагандата и от двете страни рисува негативни образи на другия. Западът обаче се справя по-добре в икономически план, а източноевропейските страни изостават. В края на 80-те години те изпадат в криза.

В тях започват промени, които довеждат до падането на комунистическите режими. На 9 ноември 1989 г. е разрушена Берлинската стена. Рухването на този символ на Студената война слага край на разделението на Европа.

България и нейните съседи

След войната България се сближава с Югославия, която също е тръгнала по пътя на социализма. Двете държави дори обмислят да се обединят във федерация, но цената, която се иска от България, е твърде висока. Югославският лидер Тито настоява населението в Пиринския край (Благоевградско) да бъде признато за „македонско“, а областта да се присъедини към югославската република Македония.

БКП се поддава на натиска и при преброяването на населението в края 1946 г. насилствено записва българите в Пиринския край като „македонци“. До предаване на територии на Югославия не се стига, но населението понася насилие. БКП се отказва от антинационалната си политика по македонския въпрос едва през 1963 г. В същото време България не полага достатъчно грижи за своите малцинства в балканските държави и СССР.

Отношенията с Гърция и Турция не са добри. И двете държави принадлежат към Западния блок и са членки на НАТО. Въпреки че България дължи на Гърция 45 млн. долара репарации по Парижкия мирен договор, тя не ги погасява. Едва през 1964 г. е постигнато споразумение тази сума да се намали на 7 млн. долара и България я изплаща в стоки.

Оттам насетне между двете съседни страни няма сериозни проблеми и връзките се развиват възходящо. С българо-турските отношения е по-сложно. Развитието им се определя и от политиката на двете държави към българските турци. В началото на 50-те години и между 1968 и 1978 г. има няколко изселвания на български турци в Турция.

Те са съпроводени с напрежение между двете държави. „Възродителният процес“ от 1984 – 1985 г. води до още по-голямо изостряне на българо-турските отношения. При всеки възможен случай Турция се стреми да се намесва във вътрешните работи на България.

30. Външна политика
на България през Студената война

След края на Втората световна война светът се разделя на два лагера, ръководени от САЩ и Съветския съюз. Между тях се води „студена война“ със средствата на дипломацията, икономическия натиск и пропагандата.

България в Източния блок

Символ на разделението в Европа става изградената през 1961 г. Берлинска стена. Тя разделя източната от западната част на града, съответно принадлежащи към двата враждуващи блока. България се намира в съветския лагер и във външната си политика следва нарежданията на Москва. Тя не поддържа дипломатически отношения със САЩ почти цяло десетилетие (между 1950 и 1959 г.). С останалите западни държави връзките са слаби и съществува взаимно подозрение. България е страна учредителка на двете големи организации на  – Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ), създаден през 1949 г., и Организацията на Варшавския договор (ОВД), създадена през 1955 г. България доказва своята лоялност към Москва неведнъж. Ярък пример е 1968 г., когато Чехословакия прави опит да се откъсне от Източния блок. В състава на войските на Варшавския договор, изпратени там да потушат бунта, има и български части.

България се развива предимно в рамките на Източния блок, където са още Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР (Германската демократична република), Полша, Югославия и Албания. Икономиката ѝ е обвързана със СИВ, където държавите членки търгуват помежду си. Между двата противостоящи си блока е издигната „желязна завеса“. Силно ограничени са търговският и културният обмен между тях. Пропагандата и от двете страни рисува негативни образи на другия. Западът обаче се справя по-добре в икономически план, а източноевропейските страни изостават. В края на 80-те години те изпадат в криза. В тях започват промени, които довеждат до падането на комунистическите режими. На 9 ноември 1989 г. е разрушена Берлинската стена. Рухването на този символ на Студената война слага край на разделението на Европа.

България и нейните съседи

След войната България се сближава с Югославия, която също е тръгнала по пътя на социализма. Двете държави дори обмислят да се обединят във федерация, но цената, която се иска от България, е твърде висока. Югославският лидер Тито настоява населението в Пиринския край (Благоевградско) да бъде признато за „македонско“, а областта да се присъедини към югославската република Македония. БКП се поддава на натиска и при преброяването на населението в края 1946 г. насилствено записва българите в Пиринския край като „македонци“. До предаване на територии на Югославия не се стига, но населението понася насилие. БКП се отказва от антинационалната си политика по македонския въпрос едва през 1963 г. В същото време България не полага достатъчно грижи за своите малцинства в балканските държави и СССР.

Отношенията с Гърция и Турция не са добри. И двете държави принадлежат към Западния блок и са членки на НАТО. Въпреки че България дължи на Гърция 45 млн. долара репарации по Парижкия мирен договор, тя не ги погасява. Едва през 1964 г. е постигнато споразумение тази сума да се намали на 7 млн. долара и България я изплаща в стоки. Оттам насетне между двете съседни страни няма сериозни проблеми и връзките се развиват възходящо. С българо-турските отношения е по-сложно. Развитието им се определя и от политиката на двете държави към българските турци. В началото на 50-те години и между 1968 и 1978 г. има няколко изселвания на български турци в Турция. Те са съпроводени с напрежение между двете държави. „Възродителният процес“ от 1984 – 1985 г. води до още по-голямо изостряне на българо-турските отношения. При всеки възможен случай Турция се стреми да се намесва във вътрешните работи на България.

Извори

Българската армия е най-лоялна и внушителна, макар че и тя не е станала напълно съветски инструмент. Нейните 13 дивизии са напълно екипирани със съветски материали и моралът е добър – има около 450 000 запасняци, 180 000 от които са отлично подготвени... Никоя друга сателитна армия не е достигнала равнището на българската.

Из анализ на ЦРУ от ноември 1951 г.

Помислете и отговорете

  • 1. Защо светът гледа на България като на най-верен съветски сателит?

  • 2. Дайте примери за събития от времето на Студeната война, които представят България в лош образ пред света.

  • 3. Какви са проблемите на България със съседите ѝ?