29. България при управлението на Тодор Живков (1956 – 1989 г.)

Лишеният от особена харизма или високо образование Тодор Живков се оказва един от най-дълго управлявалите комунистически лидери. Човек от народа, който обича прости народни ястия и да играе хоро, Живков не дразни с излишен лукс. Неговият стил на управление е умерен и изключва тежките репресии.

Той предпочита да отстранява противниците си внимателно, без да си създава врагове. Още щом идва на власт, всички лагери в страната са окончателно закрити. Съперниците му биват изпращани на добри служби далече от властта. Това е и една от причините да няма силно недоволство срещу неговата личност.

Пътят към едноличната власт на Живков

От 1956 г. Тодор Живков поема ръководството на БКП, а министър-председателският пост е зает от Антон Югов. Постепенно Живков успява да отстрани съперниците си за властта – първо Георги Чанков, след това Вълко Червенков и други. В края на 1962 г. той успява да овладее и министърпредседателския пост.

Подкрепен от Москва, пътят към едноличната му власт е открит. Противник на откритите репресии и силовите мерки, през 1962 г. Живков нарежда закриването на лагерите за принудителен труд. Слага се край на една незаконна и нехуманна практика, която съсипва живота на хиляди хора.

Като цяло във вътрешната политика Живков се стреми да повиши благосъстоянието на населението и да задоволява потребностите му. Образованието и медицинското обслужване са безплатни. Трудещите се имат право на почивка, добри социални осигуровки, пенсии.

Въведена е петдневна работна седмица. Строят се жилищни комплекси. Социална сигурност срещу подчинение на режима става основната формула на Живковото управление.

На 16 май 1971 г. чрез референдум е приета нова конституция на НРБ. България е обявена за социалистическа държава, в която БКП има ръководна роля. Тя трябва да укрепва дружбата си със Съветския съюз и другите социалистически страни.

Тоталитарният характер на държавата проличава ясно със сливането на трите власти. Създаден е нов висш орган на държавата – Държавен съвет. Негов председател става Т. Живков. По това време членовете на Комунистическата партия вече надхвърлят 800 000 (при население от 8 млн.). Това показва, че Живков има комфорт в управлението.

Верен на Москва, българският комунистически лидер се радва на близки отношения със съветските лидери Никита Хрушчов и наследника му Леонид Брежнев. Своята вярност той търгува срещу икономически облаги. България получава на ниски цени съветски петрол, който препродава в чужбина. Всяка година милиони рубли идват като помощ за българското земеделие.

Българската земеделска продукция се реализира на огромния съветски пазар. Руски суровини захранват българските промишлени предприятия. Повишаването на качеството на живот потиска недоволството от липсата на граждански права. Като верен съветски сателит България е защитена от големи сътресения в международен план.

„Перестройката“ в Съветския съюз и кризата в България през 80-те години

През 80-те години българската икономика изпада в криза. Проблемите, трупани с години, излизат наяве. През 1985 г. новият съветски лидер Михаил Горбачов обявява програма за реформи, наречена „перестройка“. Москва спира икономическата помощ за България. На пазара не достигат стоки, въведен е режим на тока.

Недоволството в обществото расте. През 1984 – 1985 г. режимът принуждава българските турци да сменят турско-арабските си имена с български. Този акт е наречен „Възродителен процес“ . Осъден е в чужбина като престъпление и грубо нарушаване на човешките права. Името на България е замесено и в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, което още повече влошава образа на страната.

За да запази властта си и системата, през 1987 г. Живков прави опити за реформи, но те са неуспешни. Критиките към управлението му се засилват. През 1989 г. българските турци започват масови протести за връщане на имената. Живков отваря границата и 300 000 от тях се изселват в Турция. България е обявена за държава на насилието.

Недоволните от Живков в БКП, обединени около Петър Младенов и Андрей Луканов, организират свалянето му. На 10 ноември 1989 г. Живков е принуден да подаде оставка от всички постове, които заема. Тази дата бележи рухването на комунистическия режим в България.

29. България при управлението на Тодор Живков (1956 – 1989 г.)

В продължение на 33 години начело на БКП стои Тодор Живков. През този период той ръководи и държавата – като министър-председател и като председател на Държавния съвет на НРБ.

Лишеният от особена харизма или високо образование Тодор Живков се оказва един от най-дълго управлявалите комунистически лидери. Човек от народа, който обича прости народни ястия и да играе хоро, Живков не дразни с излишен лукс. Неговият стил на управление е умерен и изключва тежките репресии. Той предпочита да отстранява противниците си внимателно, без да си създава врагове. Още щом идва на власт, всички лагери в страната са окончателно закрити. Съперниците му биват изпращани на добри служби далече от властта. Това е и една от причините да няма силно недоволство срещу неговата личност.

Пътят към едноличната власт на Живков

От 1956 г. Тодор Живков поема ръководството на БКП, а министър-председателският пост е зает от Антон Югов. Постепенно Живков успява да отстрани съперниците си за властта – първо Георги Чанков, след това Вълко Червенков и други. В края на 1962 г. той успява да овладее и министърпредседателския пост. Подкрепен от Москва, пътят към едноличната му власт е открит. Противник на откритите репресии и силовите мерки, през 1962 г. Живков нарежда закриването на лагерите за принудителен труд. Слага се край на една незаконна и нехуманна практика, която съсипва живота на хиляди хора. Като цяло във вътрешната политика Живков се стреми да повиши благосъстоянието на населението и да задоволява потребностите му. Образованието и медицинското обслужване са безплатни. Трудещите се имат право на почивка, добри социални осигуровки, пенсии. Въведена е петдневна работна седмица. Строят се жилищни комплекси. Социална сигурност срещу подчинение на режима става основната формула на Живковото управление.

На 16 май 1971 г. чрез референдум е приета нова конституция на НРБ. България е обявена за социалистическа държава, в която БКП има ръководна роля. Тя трябва да укрепва дружбата си със Съветския съюз и другите социалистически страни. Тоталитарният характер на държавата проличава ясно със сливането на трите власти. Създаден е нов висш орган на държавата – Държавен съвет. Негов председател става Т. Живков. По това време членовете на Комунистическата партия вече надхвърлят 800 000 (при население от 8 млн.). Това показва, че Живков има комфорт в управлението.

Верен на Москва, българският комунистически лидер се радва на близки отношения със съветските лидери Никита Хрушчов и наследника му Леонид Брежнев. Своята вярност той търгува срещу икономически облаги. България получава на ниски цени съветски петрол, който препродава в чужбина. Всяка година милиони рубли идват като помощ за българското земеделие. Българската земеделска продукция се реализира на огромния съветски пазар. Руски суровини захранват българските промишлени предприятия. Повишаването на качеството на живот потиска недоволството от липсата на граждански права. Като верен съветски сателит България е защитена от големи сътресения в международен план.

„Перестройката“ в Съветския съюз и кризата в България през 80-те години

През 80-те години българската икономика изпада в криза. Проблемите, трупани с години, излизат наяве. През 1985 г. новият съветски лидер Михаил Горбачов обявява програма за реформи, наречена „перестройка“. Москва спира икономическата помощ за България. На пазара не достигат стоки, въведен е режим на тока. Недоволството в обществото расте. През 1984 – 1985 г. режимът принуждава българските турци да сменят турско-арабските си имена с български. Този акт е наречен „Възродителен процес“ . Осъден е в чужбина като престъпление и грубо нарушаване на човешките права. Името на България е замесено и в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, което още повече влошава образа на страната. За да запази властта си и системата, през 1987 г. Живков прави опити за реформи, но те са неуспешни. Критиките към управлението му се засилват. През 1989 г. българските турци започват масови протести за връщане на имената. Живков отваря границата и 300 000 от тях се изселват в Турция. България е обявена за държава на насилието. Недоволните от Живков в БКП, обединени около Петър Младенов и Андрей Луканов, организират свалянето му. На 10 ноември 1989 г. Живков е принуден да подаде оставка от всички постове, които заема. Тази дата бележи рухването на комунистическия режим в България.

Помислете и отговорете

  • 1. Какви плюсове и минуси откривате при управлението на Т. Живков?

  • 2. Дайте примери за проявите на кризата от 80-те години.

  • 3. Какви според вас са причините за „Възродителния процес“?