Това, което спасява България от поредната национална катастрофа след края на Втората световна война, е фактът, че тя не е участвала в преки военни действия. Изпълнява предимно охранителни и снабдителни функции. В последния етап от войната страната се присъединява към Антихитлеристката коалиция и воюва срещу Германия, което по-късно допринася за по-леките клаузи на мирния договор. Съдбата на България е решена от победителите, най-вече СССР и Великобритания. Те се договарят тя да остане в съветската сфера на влияние. Това предопределя по-нататъшното ѝ политическо развитие и нейната роля на съветски сателит.

На 9 септември 1944 г. е извършен безкръвен преврат, а властта е поета от правителство на Отечествения фронт. Той олицетворява антифашистката съпротива. В коалиционното правителство са включени четири политически партии – Комунистическата, Земеделската (БЗНС), Социалдемократическата и „Звено“. Министър-председателят Кимон Георгиев е лидер на „Звено“. До подписването на мирния договор България трябва да се съобразява както със Съветския съюз, така и със западните държави. Това не позволява на комунистите да управляват сами и налага въвеждането на демократични промени. Възстановени са Търновската конституция и партийната система, проведени са парламентарни избори (ноември 1945 г.). През 1947 г. е приета нова конституция, която е в демократичен дух и гарантира правата и свободите на гражданите.

Постепенно Комунистическата партия пристъпва към намеса в делата на останалите партии от коалицията ОФ и им налага своите политически възгледи. Едновременно с това отстранява политическите си противници, като ги праща в затвор или в лагери. Лагерите представляват заведения за принудителен труд, където затворените често попадат без съд и присъда. Физическият труд, който трябва да извършват, е тежък, условията – лоши. Своеволията на надзирателите често преминават в побой и унижения. В началото на 1945 г. е проведен Народен съд над виновниците за въвличането на България във войната. Мащабът на дейността му и огромният брой произнесени присъди надвишават тези във всички останали държави. По Народния съд смъртни присъди получават бившите регенти, бивши министри, царски съветници, военни и полицейски служители и други лица. Смъртна присъда получават 2730 души. Покрай съденето на виновниците Народният съд е използван и за разправа с политическите противници на Комунистическата партия. Любопитно е, че един от съставите на Народния съд се занимава с престъпления само срещу евреите – отнемане на имуществото им, изпращане в трудови лагери и лишаването им от определени права. Това е първият процес по Холокоста в света, още преди войната да е приключила.

В началото на 1947 г. е подписан мирният договор, с който България официално приключва Втората световна война. Това развързва ръцете на комунистите да унищожат опозиционните партии и постепенно да разформироват и партиите им партньори в ОФ. През есента е проведен съдебен процес срещу лидера на БЗНС Никола Петков, който завършва със смъртна присъда. Остават да съществуват само две партии – Комунистическата (БКП) и Земеделската (БЗНС). БЗНС се отказва от собствената си програма и приема изцяло принципите и политиката на комунистите. Така в България се отваря пътят за налагане на тоталитарна система, характеризирана като държавен социализъм.