14. Възстановяване и изграждане на Княжество България

Временното руско управление в България

Още преди началото на войната руското правителство учредява специална Гражданска канцелария начело с княз Владимир Черкаски, която да състави план за възстановяване на българската държава. Тя събира сведения за уредбата на българските земи под османска власт. В хода на войната общините са възстановени, създадена е местна полиция.

Начело на новите административни единици са поставяни руски офицери, а за техни заместници са назначавани българи. Започва подмяна на османското законодателство в съдебната област, образованието и здравеопазването. Отменени са данъците, които дискриминират християните.

След края на войната за устройството на българските земи се грижи руският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Той пристига в България в средата на 1878 г. Създаденият Съвет на комисаря е първообраз на бъдещото правителство. В него участват 6 руснаци и 1 българин – проф. Марин Дринов, отговарящ за образованието и религията.

Започва изграждането на българската армия по руски образец и с руски инструктори. За бъдещата автономна област Източна Румелия се грижи генерал Аркадий Столипин, който е подчинен на Дондуков и спазва общите правила за двете български държави.

Специално внимание е обърнато на образованието: възстановени са повечето училища и са открити нови. За столица на княжеството е определена София. Основано е Военно училище, а в началото на 1879 г. и Българската народна банка.

Създаване на Търновската конституция

Основната задача пред княз Дондуков е изготвянето на основния закон на Българското княжество – конституцията, който определя държавните институции и правата и задълженията на гражданите. Руският проект дава възможност на българите да правят промени в него.

Това става в Учредителното събрание, открито в Търново на 10 февруари 1879 г. В него участват 231 депутати от всички райони на страната. Представени са и турското, гръцкото, еврейското и арменското малцинство.

В хода на работата се обособяват две политически течения: консерватори и либерали. Начело на консерваторите е Константин Стоилов. Те предлагат князът да назначава администрацията, двустепенни избори и високи изисквания за придобиване на избирателно право.

На другия полюс са либералите, водени от Петко Каравелов и Драган Цанков. Те искат широки права на Народното събрание, ограничени правомощия на княза, всеобщо избирателно право и изборна администрация. Либералите са мнозинство и техните идеи залягат в Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г.

Държавното устройство според Търновската конституция

Основният закон въвежда конституционната монархия като форма на държавно управление. Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, са разделени. Законодателната се упражнява от избирано чрез всеобщи парламентарни избори от населението Народно събрание. То бива велико и обикновено.

Обикновеното приема законите на страната и контролира правителството, а велико се свиква при избор на държавен глава и други извънредни случаи. Изпълнителната власт се осъществява от княза и Министерския съвет. Князът е върховен главнокомандващ и контролира правителството. Съдебната власт се осъществява от съдилищата, които действат от името на княза.

Конституцията гарантира гражданските права. Всички са равни пред закона. Частната собственост е неприкосновена. Всеки има право свободно да изповядва своята религия и да участва в обществения и политическия живот на страната. При навършване на 21-годишна възраст гражданите могат да избират, а при 30-годишна възраст да бъдат избирани.

Както в цяла Европа избирателното право не важи за жените. Свободата на словото и на печата са гарантирани. Едновременно с това българите имат и задължения: да плащат данъци, да се подчиняват на държавните власти, мъжете трябва да служат в армията, а децата да ходят на училище, като образованието е свободно и безплатно.
  • Въз основа на видеоматериалите направете кратък биографичен портрет на княз Александър І Български

На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание. То избира за български княз немския принц Александър Батенберг. Той е участник в Освободителната война и е родственик на повечето европейски дворове. Утвърден е веднага от Великите сили.

На 26 юни 1879 г. Батенберг полага клетва за вярност към конституцията пред депутатите в Търново и поема управлението. Българското княжество възкръсва от мрака на петвековното чуждо робство.

14. Възстановяване и изграждане на Княжество България

Възстановяването на българската държава е една от главните цели, които си поставят Великите сили в хода на Източната криза. То заляга и като основна задача пред Русия в хода на Руско-турската война 1877/78 г.

Временното руско управление в България

Още преди началото на войната руското правителство учредява специална Гражданска канцелария начело с княз Владимир Черкаски, която да състави план за възстановяване на българската държава. Тя събира сведения за уредбата на българските земи под османска власт. В хода на войната общините са възстановени, създадена е местна полиция. Начело на новите административни единици са поставяни руски офицери, а за техни заместници са назначавани българи. Започва подмяна на османското законодателство в съдебната област, образованието и здравеопазването. Отменени са данъците, които дискриминират християните.

След края на войната за устройството на българските земи се грижи руският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Той пристига в България в средата на 1878 г. Създаденият Съвет на комисаря е първообраз на бъдещото правителство. В него участват 6 руснаци и 1 българин – проф. Марин Дринов, отговарящ за образованието и религията. Започва изграждането на българската армия по руски образец и с руски инструктори. За бъдещата автономна област Източна Румелия се грижи генерал Аркадий Столипин, който е подчинен на Дондуков и спазва общите правила за двете български държави. Специално внимание е обърнато на образованието: възстановени са повечето училища и са открити нови. За столица на княжеството е определена София. Основано е Военно училище, а в началото на 1879 г. и Българската народна банка.

Създаване на Търновската конституция

Основната задача пред княз Дондуков е изготвянето на основния закон на Българското княжество – , който определя  и правата и задълженията на гражданите. Руският проект дава възможност на българите да правят промени в него. Това става в Учредителното събрание, открито в Търново на 10 февруари 1879 г. В него участват 231 депутати от всички райони на страната. Представени са и турското, гръцкото, еврейското и арменското малцинство.

В хода на работата се обособяват две политически течения: консерватори и либерали. Начело на консерваторите е Константин Стоилов. Те предлагат князът да назначава администрацията, двустепенни избори и високи изисквания за придобиване на избирателно право. На другия полюс са либералите, водени от Петко Каравелов и Драган Цанков. Те искат широки права на Народното събрание, ограничени правомощия на княза, всеобщо избирателно право и изборна администрация. Либералите са мнозинство и техните идеи залягат в Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г.

Държавното устройство според Търновската конституция

Основният закон въвежда конституционната монархия като форма на държавно управление. Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, са разделени. Законодателната се упражнява от избирано чрез всеобщи  от населението . То бива велико и обикновено. Обикновеното приема законите на страната и контролира правителството, а велико се свиква при избор на държавен глава и други извънредни случаи.  се осъществява от княза и . Князът е върховен главнокомандващ и контролира правителството.  се осъществява от съдилищата, които действат от името на княза.

Конституцията гарантира . Всички са равни пред закона. Частната собственост е неприкосновена. Всеки има право свободно да изповядва своята религия и да участва в обществения и политическия живот на страната. При навършване на 21-годишна възраст гражданите могат да избират, а при 30-годишна възраст да бъдат избирани. Както в цяла Европа избирателното право не важи за жените. Свободата на словото и на печата са гарантирани. Едновременно с това българите имат и задължения: да плащат данъци, да се подчиняват на държавните власти, мъжете трябва да служат в армията, а децата да ходят на училище, като образованието е свободно и безплатно.
  • Въз основа на видеоматериалите направете кратък биографичен портрет на княз Александър І Български

На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание. То избира за български княз немския принц Александър Батенберг. Той е участник в Освободителната война и е родственик на повечето европейски дворове. Утвърден е веднага от Великите сили. На 26 юни 1879 г. Батенберг полага клетва за вярност към конституцията пред депутатите в Търново и поема управлението. Българското княжество възкръсва от мрака на петвековното чуждо робство.

Помислете и отговорете

  1. Какво постига Гражданската канцелария на княз Владимир Черкаски?
  2. Кой е княз Дондуков и какви управленски мерки предприема в България?
  3. Посочете разликите между възгледите на либерали и консерватори в Учредителното събрание. Оформете ги в таблица.
  4. Обяснете как разбирате принципа на разделение на властите в конституцията.
  5. Какви права имат българските граждани според конституцията? Прочетете в сайта на Народното събрание – глава ХІІ.