В Европа Новото време започва от края на XV в. и продължава до Първата световна война (1914 – 1918 г.). През този период водеща роля в развитието на обществата има буржоазията. В икономическото развитие се налагат капиталистическите отношения. През Новото време европейският свят изживява няколко важни периода. Най-голямо влияние върху българите имат Просвещението и Романтизмът.
В Европа Просвещението започва в началото на XVIII в., когато започва и Българското възраждане. Върху българите най-силно влияние оказват просвещенските идеи за човешката свобода и за развитие на просветата. Новото образование се стреми да проникне във всички слоеве на обществото. То трябва да подготви хората за свобода и демокрация. Тези негови идеи отговарят на една от основните прояви на Българското възраждане: движението за новобългарска просвета и култура.

През първата половина на XIX в. в Европа се разпространяват идеите на Романтизма. Те проповядват връщане към корените на народните традиции от епохата на Средновековието. Романтизмът засилва чувството за принадлежност към даден народ. У нас се забелязва засилен интерес към българската средновековна история, в която се откриват множество славни дела, повод за гордост.

То започва в началото на XVIII в. и продължава до Освобождението през 1878 г. За българските земи в Македония и Тракия, които остават под османска власт, Възраждането продължава до Балканските войни през 1912 – 1913 г. Българското възраждане е епоха на промени в начина на живот и трудовата дейност на хората. Те са резултат от напредъка на българското общество и кризата в основните османски държавни институции. Българските занаятчии и търговци, съставляващи младата българска буржоазия, усилено търсят контакти със свободния европейски християнски свят. От там проникват идеите на Просвещението и Романтизма. Освободителните движения на някои от европейските народи засилват копнежа към отхвърляне на османската власт и изграждане на собствена българска държава.

По време на Възраждането българският бит, особено в големите градове, се променя и придобива европейски черти. Властта на Османската империя пречи на развитието на тези обновителни процеси. Поради тази причина водачите на Българското възраждане насочват своята борба към отхвърляне на османската власт и извоюване на свободата. В началото промените сред българите са бавни и мъчители. С развитието на възрожденския процес те се ускоряват и стават необратими.

Стремежите на българите през Възраждането са насочени в три направления. Най-рано възниква движението за новобългарска просвета и култура. По-късно започва борбата на българите за собствена църква. И най-накрая основното движение: борбата за възстановяване на българската държава, завършила с освобождението от османска власт.