Средновековие се нарича периодът от развитието на Европа и части от Предна Азия, разположен между Античността и Новото време. Средновековието започва с гибелта на античната цивилизация, разпространението на християнската религия и възникването на нови държави. Завършва с началото на Великите географски открития в края на ХV в. За българите Средновековието продължава от края на VІІ в. до началото на ХVІІІ в., когато започва Възраждането.

През ІV в. започва т.нар. Велико преселение на народите. Новите пришълци на европейска земя, т.нар. варвари, унищожават Западната Римска империя. На нейно място те създават свои държави. Най-силната от тях е франкското кралство. През ІХ в. то се превръща в империя. В тази бурна епоха се налага християнската религия, която става господстваща в културата на средновековна Европа. Малко по-късно, в началото на VІІ в., сред арабите се появява ислямът.

Първият етап от средновековната епоха завършва през ХІ в. През този период от разпадналата се Франкска империя възникват отделните западноевропейски държави. В югоизточната част на континента се консолидира Византийската империя със столица Константинопол. Тя е продължител на Римската империя. През ХІ в. християнството се разделя на католицизъм и православие. Католиците в Западна и Централна Европа се подчиняват на папата в Рим. Православието е характерно за Византия, България, Сърбия, Русия и др. През същия период възниква и Арабският халифат. Официалната религия в него е ислямът.

През Ранното средновековие се оформят основните обществени групи. В католическа Европа това са рицарите, духовниците, селяните и гражданите. Във Византия и другите православни страни няма рицари.

След своето създаване средновековна България изживява периоди на възход. През 864 г. при управлението на княз Борис тя приема християнството от Византия и става православна държава. По същото време светите братя Кирил и Методий създават славянската писменост. България я възприема и става истинска родина на славянската култура. В периода 893 – 927 г., при управлението на цар Симеон, страната изживява своя Златен век. Тя е политически могъща, границите ѝ опират до три морета, а нейната литература се разпространява из целия славянски свят. След последвалия упадък българските земи са завладени от Византия през 1018 г.

През ХІІ – ХV в. някои от европейските държави като Франция, Англия и Испания започват да се централизират. Останалите остават политически разпокъсани. Независимо от всичко европейските общества правят огромен скок в своето развитие. Център на техническите открития стават градовете. Те са свободни и в тях се появява и укрепва съсловието на свободните граждани. В същото време Византия върви към упадък. Във византийското общество не възникват свободни градове комуни и свободни граждани. В средата на ХV в. Византия е завладяна от османските турци.

През 1185 г. българите се освобождават от византийска власт чрез въстание, ръководено от братята Петър и Асен. Най-голямо могъщество българската държава изживява при управлението на цар Иван Асен II (1218 – 1241). В края на ХІV в. след героична съпротива тя е завладяна от османските турци. По време на последния търновски патриарх, св. Евтимий (1375 – 1393), българската култура достига нови върхове. Създадените от него и от неговите ученици произведения се четат и преписват в целия православен свят.

През Средновековието християнската църква играе голяма роля в живота на хората. В католическа Европа започват да се строят готически катедрали. Основните елементи на украсата им са скулптурите и прозорците с оцветено стъкло, т.нар. витражи. В православния свят се строят църкви с план на вписан кръст, т.нар. кръстокуполни църкви. Основната им украса е вътрешна и се състои от стенна живопис и икони. И на Запад, и на Изток възникват и се разпространяват учения, които отричат вярванията на официалната църква. Наричат ги ереси. В България възниква богомилската ерес. Тя получава разпространение в Западните Балкани, Италия и Южна Франция. Ересите са жестоко преследвани от официалните църкви и държавите.