Географско положение, големина, брегове и опознаване на Азия
Географско положение
Азия е разположена в Източното полукълбо (с изключение на полуостров Чукотка) и на север от Екватора, с изключение на най-южните части на Малайския архипелаг.
Граници
На запад границата с Европа е условна. На югозапад се свързва с Африка чрез Суецкия провлак. През него е прокопан Суецкият канал. Червено море я отделя от Североизточна Африка. Азия граничи със Средиземно море. Индийският океан мие южните брегове на континента. На югоизток чрез Малайския архипелаг Азия се свързва с Австралия. На изток бреговете на Азия опират до водите на Тихия океан, а на север – до Северния ледовит океан.
Големина
Азия е най-големият континент на Земята. Площта му се изчислява на около 44 млн. km2. Това е повече от площта на Северна и Южна Америка, взети заедно.
Брегове
Азия се отличава със сравнително слабо разчленени брегове (дължината им е около 70 хил. km). Тук са разположени най-обширните полуострови на Земята.
На север са полуостровите Таймир и Чукотка, на изток – Камчатка и Корейският полуостров. На юг са разположени полуостровите Индостан и Индокитай. На югозапад е най-големият полуостров на планетата – Арабският. На запад най-голям е полуостров Мала Азия.
На изток в Тихия океан са разположени Японските и Филипинските острови. На югоизток се намира най-големият архипелаг на Земята – Малайският. Южно от полуостров Индостан е разположен остров Шри Ланка (Цейлон).
На север бреговете на Азия се мият от Северния ледовит океан. В източната му част е разположено Източносибирско море. На изток Азия граничи с Тихия океан. Тук по-големи са Южнокитайско и Жълто море. На югозапад най-големи са Арабско и Червено море. На запад континентът граничи със Средиземно и Черно море. Едни от най-големите заливи са Персийският и Бенгалският залив (най-голям в света). Азия е отделена от Северна Америка чрез Беринговия проток, а от Европа – чрез Черно и Мраморно море, протоците Босфор и Дарданели.
Опознаване на Азия
Още от древността европейците поддържали търговски връзки със западните части на Азия, Арабия и Индия. През XIII век венецианският търговец Марко Поло посещава Китай и други страни от Средна и Западна Азия. Чрез своите описания и разкази създава интерес у европейските търговци и моряци към далечните азиатски земи. Той пръв съобщава и за съществуването на Япония.
В края на същия век португалецът Вашку да Гама заобикаля Африка и открива морския път за Индия. По-късно, по време на околосветското си пътешествие, Фернандо Магелан посещава Филипинските острови. Източна и Южна Азия са изследвани от китайски търговци и арабски пътешественици. През периода XVI – XVIII век руски пътешественици навлизат в Сибир. Известен изследовател на източното крайбрежие е Витус Беринг. През XIX век Пьотър Семьонов – Тяншански организира поредици от експедиции. Той изследва и опознава Централна Азия.
В същото време южните части на континента се проучват от английски, холандски, немски и други изследователи. И до днес редица части от този необятен континент са слабо проучени. Сред алпинистите, изкачили се на най-високия връх на света – Еверест, са първият му покорител – Едмънд Хилари и българинът Христо Проданов.
