Както Африка, така и Южна Америка е част от стария континент Гондвана, който е изграден от най-старите скали. В източната част на континента са разположени Бразилската и Гвианската планинска земя – в тях не се наблюдават земетресения и вулкани. Западната част на Южна Америка е заета от планината Анди. Тя е сравнително по-млада планина, поради което земетресенията и вулканите в тази част на континента са често явление. Съвременните черти на релефа на Южна Америка са се оформили в резултат на въздействието на вътрешните и външните земни сили.

Средната надморска височина на континента не е голяма – 580 m. Южна Америка се дели на три части: Западна – висока; Средна – равнинна; Източна – планинска и платовидна. Изменението на релефа на континента от запад на изток може да се проследи по напречния разрез на релефа – т.нар. профил на релефа.

Западната част на Южна Америка е заета от високите планински вериги на Андите (на индиански – Медни планини). Склоновете на планината са стръмни, а върховете – остри и недостъпни. На много места се издигат конусите на загаснали и действащи вулкани. Най-високите върхове са покрити постоянно със сняг и ледници. Най-високият връх не само на Андите, но и в Западното полукълбо е Аконкагуа (6960 m). Между веригите на Андите са разполагат котловини, долини и плата. По крайбрежието на Тихия океан е образувана пустинята Атакама.

Вулканът Котопакси (5911 m) има вид на конус и най-високите му части са постоянно заснежени. Кратерът му е с диаметър 700 m. Изригвал е през XV, XVI, XVIII и XIX век. През 1803 г. немският учен и пътешественик Хумболт наблюдавал как изригвал вулканът и записал: „Само за една нощ дебелата му снежна покривка изчезна и пред очите на изумените наблюдатели в околността се представи в цялата си голота тъмносивото тяло на планината. С тъмночервени пламъци се издигна на грамадна височина огнен стълб...“. През август 2015 г. вулканът отново се активира и според учените неговата височина се е увеличила.

Средната част на континента се характеризира предимно с равнинно-низинен релеф. На север между Андите и Гвианската планинска земя се простира низината на р. Ориноко. На юг между Бразилската планинска земя, Гвианската планинска земя и Андите е разположена най-обширната низина на Земята – Амазонската, известна под името Амазония. Надморската ù височина рядко надминава 100 m, а площта ù е над 5 млн. km² . Тя е възникнала в област на потъване между тези планини и постепенно е била запълнена с наноси, донесени от р. Амазонка и нейните притоци. На места тези наноси са с дебелина над 3000 m. Те придават на низината плосък релеф, а наклонът ù е малък – от Андите на изток. В подножието им надморската височина е само около 150 m, при устието на най-големия ляв приток на р. Амазонка – Риу Негру, е 26 m. Това е причината реката да тече бавно в низината и често да предизвиква наводнения около основното легло. Още пò на юг между Бразилската планинска земя и Андите се намира Лаплатската низина. На юг е Патагония (Патагонското плато), като в източната ù част е разположена най-ниската точка на континента – Лагуна дел Kарбон (–105 m).

Патагония е област, разположена в южната част на Южна Америка, почти изцяло на територията на Аржентина и съвсем малко в Чили. Наименованието „Патагония“ получава по време на експедицията на Фернандо Магелан, който нарекъл „патагонци“ местните жители и ги описвал като високи хора с дълги крака. Областта представлява обширно плато, наклонено на изток с площ около 1 млн. km². Отличава се със сух умерен климат и със силни ветрове, като големи територии представляват полупустини. В Патагония има разнообразни полезни изкопаеми – нефт и природен газ, въглища, оловно-цинкови руди, злато и др. От земеделието е развито производството на зеленчуци и плодове, както и овцевъдството и говедовъдството. През последните десетилетия бързо се развива туризмът. В Патагония са организирани национални паркове и резервати: „Лос Гласиарес“ в Аржентина, „Торес дел Пайне“ в Чили и др.

Източната част на континента е заета от Гвианската планинска земя на север и Бразилската планинска земя на юг. Те представляват силно заравнени платовидни и нископланински области със стръмни склонове. Най-високите върхове в Гвианската планинска земя са Рорайма (2810 m) и Неблина (2995 m), а в Бразилската планинска земя – Пику де Бандейра (2890 m).

В континента се срещат и трите типа полезни изкопаеми.
От изкопаемите горива с най-голямо значение е нефтът, с главни находища по северното крайбрежие и по някои от предпланинските части на Андите. Въглищата са с находища в Андите и Бразилската планинска земя. Находища на желязна и манганова руда са открити в Бразилската планинска земя. В Андите са разположени едни от най-богатите находища на медни руди в света, които са дали и името на цялата планинска верига (медна планина). Най-значителните находища на сребро и злато се намират на територията на страните Перу и Боливия в Андите.

От нерудните полезни изкопаеми най-известни са находищата на селитра в пустинята Атакама. От селитрата се произвежда ценен минерален тор, използван в земеделието.
Най-големи находища на диаманти и други скъпоценни камъни има в Бразилската планинска земя.