Изкуството на Византия
История на Византия
Историческата съдба на Източна и на Западна Европа след залеза на Римската империя е твърде различна. На Запад Римската империя изчезва от историческия хоризонт през 476 г., когато последният император Ромул Август е свален от власт. Източната Римска империя обаче съществува почти без прекъсвания повече от 1000 години – от 395 г. до падането на Константинопол под турска власт през 1453 г. В историческата наука тази империя е позната под името Византия.
Константин Велики
В началото на IV в. начело на Римската империя стои император Константин Велики. Той утвърждава християнството като официална религия и пренася столицата на Римската империя на изток – на бреговете на Босфора, в древния град Византион, преименуван в чест на владетеля на Константинопол.
Живопис
Християнството оказва огромно влияние върху развитието на византийската култура, в това число и върху архитектурата и изобразителното изкуство. Целта на византийските художници е да изобразят не видимия свят, който опознаваме чрез сетивата, а света на божественото, постижим единствено чрез вярата. Централно място заемат изображенията на Исус Христос, на Богородица, на ангелите, на апостолите и на християнските светци. Широко разпространение получават и иконите.
Византийско декоративно изкуство
Във Византия се създават и богато декорирани съдове от метал и керамика, резбовани предмети от кост и дърво, тъкани. Много от тях са свързани с църковния ритуал, а други са част от всекидневието на византийците.
Да знаем повече...
Император Лъв III Исавър счита, че иконите са идоли, а почитането им е идолопоклонничество. Затова през 730 г. той налага забрана върху иконите, която е премахната окончателно едва през 843 г. Този период от византийската история е известен като времето на иконборството. През десетилетията на отричане на иконите по цялата територия на империята святите образи са унищожавани. На Балканите сред малкото оцелели паметници са мозайките в църквите „Св. Георги“ и „Св. Димитър“ в Солун.