Океаните
на Земята
География на океаните
Океаните и моретата съдържат по-голямата част от водите на Земята. Те са част от хидросферата. Непрекъснатата водна обвивка, ограждаща континентите и островите, се нарича Световен океан. Общата му площ е около 360 млн. km2. Континентите разделят Световния океан на по-малки водни басейни – океаните.
Как се характеризира океан
- Географско положение, граници и големина, опознаване и изследване
- Особености на подводния релеф
- Особености на климата и океанските води
- Природни ресурси и усвояването им от човека
- Опазване на океана
Тихи океан
Географско положение и големина
Площта на Тихия океан е около 179 млн. km2. Той е по-голям по площ от цялата суша на Земята и е голям колкото трите други океана, взети заедно. Най-големите морета в океана са Филипинско, Южнокитайско и Берингово море. В него има над 10 000 острова, като най-големи са Нова Гвинея, Японските, Филипинските, Хавайските острови и др.
Опознаване и изследване
За първи път Тихият океан е прекосен от експедицията на Фернандо Магелан през 1519 – 1522 г. По-късно много изследователи кръстосват просторите на океана, откриват се нови земи и народи.
Подводен релеф
Според особеностите му океанът се разделя на две части – източна и западна. На изток най-голямата подводна планина е Хавайският хребет. На запад са се образували много дълбоководни ровове. Именно в един от тях е и най-дълбоката точка на Световния океан – Марианската падина (–11 022 m). Многото вулкани по Тихоокеанското крайбрежие формират т.нар. Тихоокeански огнен пръстен.
Особености на климата и океанските води
В океана с най-широк обхват са няколко климатични пояса: екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен и умерен. По източното крайбрежие на Азия силно се проявява мусонният климат. Около Екватора температурата на водата достига 26 – 29°С, а в най-северните и най-южните райони – около 0°С. Особено пагубни за природата и хората са силните тайфуни в западните части на океана и високите вълни цунами.
Тайфуните са тропични вихри, които често имат ураганна сила на вятъра до 30 – 50 km/h и отделни пориви до 100 km/h. Възникват преди всичко в края на лятото и есента в западните части на тропичната зона на Тихия океан, в района на Филипинските острови и Южнокитайско море. Първоначално се придвижват на запад, след което се обръщат на изток и достигат бреговете на Китай, Японските острови и полуостров Корея. На североизток могат да достигнат Курилските острови. Средногодишно се регистрират около 25 – 30, а в отделни години – до 45 тайфуна. Продължителността им е от няколко дни до няколко седмици. Често предизвикват обилни валежи, наводнения, човешки жертви и значителни разрушения.
Цунами: Името произхожда от японски език и означава пристанищна вълна. Образуват се предимно в океаните. Основна причина е силна земетръсна дейност, изригване на вулкан или свлачищна дейност. Докато наближават брега, вълните могат да достигнат височина до 15 m и повече. Предизвикват огромни щети.
Водите в океана са в непрекъснато движение. Образуват се топли и студени течения. Те определят климата на сушата, покрай която преминават. Най-големите течения на север са Южно и Севернопасатно, Курошио, Аляско и Калифорнийско, а на юг – Перуанско течение.
В океана постоянно се наблюдават приливи и отливи. Средната соленост на океанската вода достига 34‰.
Природни ресурси и усвояването им от човека
Животинският свят е много разнообразен. Само рибите са над 2000 вида. В Тихия океан се осъществява повече от половината улов на риба в света. Със стопанско значение са треската, скумрията, калмарите, огромни раци (омари) и др. Разпространени са акули, китове, морски костенурки, а по крайбрежията много птици – чайки, корморани и др.
От океана се добиват соли, нефт, руди и др. През океана се превозват огромни количества стоки. Най-оживените морски пътища преминават през Панамския канал и през протоците на Малайския архипелаг. Най-големи пристанища са Токио, Шанхай, Сингапур, Манила, Сидни, Лос Анджелис, Каляо и др.
Опазване на океана
Оживеният транспорт, търговията и нефтодобивът често водят до замърсяване на водите, особено в крайбрежните части на океана. За да запазим природата на моретата и океаните, трябва да намалим замърсяването от корабоплаването, изхвърлянето на битови отпадъци и отпадни води, непреминали през пречиствателни станции, както и от реки със замърсени води, които се вливат в тях. Тези усилия трябва да се съчетаят с мерки за намаляване на замърсяването на атмосферата. Изчислено е, че 33% от замърсяването на Световния океан са от изхвърлените вредни вещества на сушата. Необходими са по-строги мерки за ограничаване на риболова, за опазване на ресурсите от риба, предотвратяване на инциденти с танкери и усъвършенстване на уменията за почистването на петролни разливи. Като мярка с най-голямо значение е спазването на Международната конвенция за предпазване от замърсяване при корабоплаването от 1973 г. на Международната морска организация – орган на ООН.
През 2000 г. учените от много страни обявяват съществуването на Пети океан, наречен Южен океан (среща се и като Антарктически океан), разположен северно от континента Антарктида. Границата му е условна и го отделя от южните части на Тихия, Атлантическия и Индийския океан. Площта му е около 20 млн. km2, при условие че за негова северна граница се приема 60-градусовият паралел южна ширина. По-големи морета в него са Рос, Дейвис, Уедъл, Амундсен и др.
