Географско положение, големина, брегове и опознаване на Южна Америка

Географско положение, големина, брегове и опознаване на Южна Америка

Географско положение

Континентът Южна Америка е разположен изцяло на запад от Гринуичкия меридиан, като през него преминават Екваторът и Южната тропична окръжност. Тези особености на географското положение определят разнообразието на природните зони на континента.

Граници

На запад Южна Америка граничи с Тихия океан, а на изток – с Атлантическия. На север опира до Карибско море и се отделя условно от Северна Америка чрез Панамския канал. На юг най-широкият проток на Земята – Дрейк, отделя континента от Антарктида.

Панамският канал е един от най-важните водни пътища на Земята. Той свързва Атлантическия и Тихия океан. Открит е през 1914 г. Става достъпен за чужди кораби едва през 1920 г. Дължината му е 82 km. Широчината му е около 100 m, а средната му дълбочина е 15 m. През него за едно денонощие могат да преминат около 50 плавателни съда. Обикновено от единия до другия му край се достига за около 8 часа. През 2007 г. започва изпълнението на проект за разширяване на Панамския канал, завършило през 2016 г.

Големина

Заедно с прилежащите острови площта на континента е около 18 млн. km2 или около 12% от площта на сушата.

Брегове

Бреговата линия на континента е слабо разчленена и в това отношение прилича на континента Африка. Големите острови не са много: на юг е остров Огнена земя, който се отделя от континента чрез Магелановия проток. На 1000 km на запад в Тихия океан са разположени островите Галапагос, наричани още Костенуркови острови.

От заливите най-добре оформени са Венесуелският и заливът Ла Плата. Северните и югоизточните брегове са най-разчленени, докато западните са стръмни и с малки заливи. Дължината на цялата брегова линия на континента достига до около 24 000 km.

Опознаване на континента

При своето трето плаване Христофор Колумб през август 1498 г. достига устието на р. Ориноко в северната част на Южна Америка. Мореплавателят не подозира, че открива нов континент, и се отправя на север.

Христофор Колумб (1451-1506) е генуезки мореплавател. Осъществява няколко плавания в Средиземно море и Атлантическия океан. С подкрепата на испанската кралица Избела осъществява плавания до Америка. По време на третото и четвъртото пътешествие достига до бреговете на Южна Америка.

При четвъртото пътешествие през 1502 г. Колумб достига и Панамския бряг.

В същото време испанците и португалците организират поредица от експедиции. В тях участва и Америго Веспучи, италианец по произход. Той пръв описва природата и населението на новооткритите земи и прави предположение, че това е нов, непознат досега континент. В негова чест новооткритите земи са наречени Америка. Много по-късно това наименование се използва и за Северна Америка.

Америго Веспучи (1454 – 1512) е италиански мореплавател. Участник е в подготовката на второто и третото плаване на Хрстофор Колумб. През 1499 – 1500 г., по време на експедицията на Алонсо де Охеда, достигат до Хаити, Бахамските и Канарските острови, Амазонка и залив, който наричат Венесуела (Малката Венеция). По време на португалска експедиция по брега на днешна Бразилия, през 1501 г., предполага, че са достигнали бреговете на Азия. По-късно разбира, че са открили нов континент. Нарича го Нов свят. През 1507 г. този нов континент е наречен Земя Америго в чест на Америго Веспучи.

През 1519 – 1522 г. по време на околосветското си пътешествие португалецът Фернандо Магелан открива и опознава източните и югоизточните части на континента. След откриването на континента той бързо е колонизиран от испанците и португалците. Богатствата му се изнасят към Европа. Завоевателите се отнасят жестоко към местното население и разрушават много от културните центрове.

Фернандо Магелан (ок. 1480 – 1521) е португалски мореплавател. По време на своето околосветско плаване, през януари 1520 г., достига до залива Ла Плата и открива Патагоноия. На 21 октомври 1520 г. открива проток през Огнена земя, който по-късно е наречен на негово име.