Луната няма въздушна обвивка. Затова скалисти тела от Космоса, наречени метеорити, безпрепятствено достигат до лунната повърхност. При удара с Луната те образуват кратери.
Луната е покрита с десетки хиляди кратери с диаметър, по-голям от 1 километър. Повечето са на стотици милиони години и са отлично запазени поради липсата на атмосфера или вулканична активност на лунната повърхност.
Най-големият кратер на Луната, който също е и най-голям в Слънчевата система, образува басейна Южен полюс-Ейткън. Този кратер е на обратната страна на Луната, близо до Южния полюс. Диаметърът му е около 2240 km, а дълбочината – 13 km.