За извършването на жизнените си процеси организмите се нуждаят от енергия и градивен материал. За разлика от растенията животните не могат сами да изградят необходимите им хранителни вещества и затова ги приемат наготово от други организми. Процесът хранене при животните включва приемането на храната, нейното преработване и разнасяне до всички клетки на организма. Преработването на храната се нарича храносмилане и включва два процеса – механично и химично смилане, в резултат на които хранителните вещества се преобразуват във вид, подходящ за усвояване от животните.
Механичното смилане на храната се състои в раздробяване, овлажняване, смесване и разтваряне на съставките ѝ, за да се улесни химичното смилане. При химичното смилане под въздействие на храносмилателни сокове сложните молекули на въглехидратите, мазнините и белтъците се разграждат до по-малки молекули, които преминат в кръвта и тя ги разнася до всички клетки на организма.
Храносмилането се осъществява в храносмилателната система. Видът на храната и начинът на приемането и преработването ѝ обуславят разликите в устройството на храносмилателната система при различни групи организми. Независимо от различията основните органи на храносмилателната система на гръбначните животни и на човека са: уста, хранопровод, стомах и черво.
При повечето животни в устата има зъби, с които се извършва механичното смилане на храната или се улеснява поглъщането ѝ.
При преживните животни стомахът е много голям и се състои от четири части, най-голямата от които е търбухът. При хранене преживните накъсват грубо храната (тревата) и я поглъщат. Полусдъвканата храна попада в търбуха, където престоява известно време и с помощта на микроорганизми започва първоначалната преработка, след което се връща в устата за допълнително раздробяване. В търбуха растителните фибри се разграждат до въглехидрати, които могат да се усвоят от животните.
При новородените животни търбухът е малък, а същинският стомах е най-голям. Постепенно с преминаването към растителна храна обемът на търбуха се увеличава и съотношението между частите на стомаха се променя.
Трудното смилане на растителната храна обуславя и по-голямата дължина на червата при растителноядните животни, отколкото при месоядните.