Космически изследвания
Развитието на науката и технологиите дава въжможност на човека да „надникне“ в Космоса. На 4.10.1957 г. в орбита около Земята е изстрелян първият изкуствен спътник – „Спутник 1“. Отвън спътникът изглежда като кълбо с диаметър половин метър, с четири антени и два радиопредавателя. Масата му е 84 kg и обикаля Земята за 98 минути.
С извеждането на орбита около Земята на първия изкуствен спътник човечеството навлезе в ерата на космическите полети и космическите изследвания. „Спутник 2“ е вторият космически апарат, изстрелян в околоземна орбита на 3 ноември 1957 година. Това е първият апарат, носещ животно на борда си – кучето Лайка.
Сега хиляди спътници кръжат около Земята. Повечето от нас всеки ден използват спътници. Знаете ли кога става това?
Благодарение на космическите изследвания можем да разберем например колко са големи Земята и Слънцето.
Изкуствени спътници и космически станции
● Изкуствените спътници се извеждат на орбити около Земята от ракети носители. В тях няма хора, а има само уреди за наблюдение на Земята или Космоса. Съвременните спътници са снабдени със слънчеви батерии, които захранват тези уреди с електроенергия.
Орбитата на този спътник е високо над Екватора. Той се върти заедно със Земята и прави една обиколка по орбитата си за 24 часа. Затова винаги се намира над една и съща част от земната повърхност и я наблюдава.
● Орбиталните космически станции са големи изкуствени спътници. В Международната космическа станция работят заедно космонавти от различни страни. Те изследват Земята и Космоса, получават нови материали, отглеждат растения, изучават как протичат жизнените процеси на растенията и на човека по време на космически полет. Международната космическа станция е голяма колкото футболно игрище и има маса над 400 тона. Сглобявана е в Космоса от отделни части (модули). Нейните лаборатории предлагат отлични условия за продължителна работа на от двама до шестима космонавти едновременно. На станцията има и българска научна апаратура.
Какво ще бъде времето утре?
Когато тръгваме на екскурзия, важно е да знаем какво ще е времето – слънчево или дъждовно. Животът на моряците може да зависи от това дали ще бъдат навреме предупредени за приближаващата буря. Фермерите също разчитат на точната прогноза за времето. Голяма част от информацията, необходима за предсказване на времето, се получава от спътници. Спътниците събират данни за движението на въздуха и на облаците. Те правят снимки на бури и урагани и проследяват придвижването им над океаните и сушата.
Спътникови връзки и съобщения
Със спътници се предават радио- и телевизионни програми, телефонни разговори и съобщения по интернет. Сигналите се изпращат от предавател нагоре към спътник. Той ги насочва направо към приемника или ги препраща на други спътници, които след това предават сигналите към различни части на Земята. Например чрез спътниците големите спортни състезания могат да се наблюдават от целия свят.
Поглед към Космоса
От спътници се наблюдава не само Земята, но и Космосът. Телескоп, поставен на спътник, дава много по-ясен образ на планетите, звездите и другите космически обекти, отколкото телескопите на земната повърхност. Прахът във въздуха и облаците не пречат на наблюденията с космически телескоп, защото той е издигнат над земната атмосфера.
С космическия телескоп „Хъбъл“
са открити много космически обекти, които не могат да се видят от Земята.
Снимка на планетата Марс, направена с космическия телескоп „Хъбъл“
Така ще изглежда новият космически телескоп „Джеймс Уеб“ –
наследникът на телескопа „Хъбъл“.
Космическият телескоп „Хъбъл“ е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. За да разберете повече, изгледайте видеото и кликнете върху квадратчето долу вдясно.
„Хъбъл“ е изведен в орбита на височина 540 km над земната повърхност през 1990 година. Вече повече от 30 години той изследва обекти от Слънчевата система и от далечния Космос. С него са получени данни за планетите и за техните спътници, за възрастта на Вселената и за раждането на нови звезди. Планира се през 2021 година той да бъде заменен от още по-мощен телескоп, с два пъти по-малка маса от тази на „Хъбъл“, но с 6 пъти по-голямо огледало (6,5 метра в диаметър) за събиране на светлина. Една от задачите на новия космически телескоп „Джейм Уеб“ ще бъде търсенето на живот на някои от новооткритите планети, кръжащи около други звезди.
Космически сонди (непилотирани космически апарати) вече са изпратени на милиони и милиарди километри от Земята. Те изследват планетите и други небесни тела и изпращат получената информация на Земята.
Кой е първият човек, летял в Космоса?
За да разберете, кликнете върху картината.
На 12 април 1961 г. в 9:07 часа московско време от космодрума Байконур излита съветският космическия кораб „Восток“ с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята за 108 минути и се приземява успешно.
Първият космически полет предизвиква голям интерес по целия свят, а самият Юрий Гагарин става световна знаменитост. По покана на чуждестранни правителства и обществени организации той посещава около 30 държави.
Денят 12 април се чества всяка година като Международен ден на космонавтиката.