Географски глобус и географска карта
Какво представлява географската карта
Всеки от вас познава географската карта на България. На нея е изобразена родината ни в умален вид с нейните планини, реки, селища, езера и други обекти чрез условни знаци. Ако тръгнете на пътешествие, ще видите още много обекти, които липсват на географската карта. Ето защо тя представлява обобщено изображение.
На географската карта може да се изобразят цялото земно кълбо, отделни континенти, океани и морета, страни, планини и др. Това налага умалението да бъде различен брой пъти: 10 000, 100 000, 1 000 000. Колкото територията, която е изобразена на картата, е по-обширна (например цялото земно кълбо), толкова нейното намаление е по-голямо.
Географска карта
Географската карта е умалено и обобщено изображение на земната повърхност върху плоскост. Oбектите от действителността са нанесени с условни знаци. Учените, създаващи географски карти, се наричат картографи.
Както разбрахте, при съставянето на географската карта избраните за изобразяване обекти не се намаляват произволно. Числото, което показва колко пъти са
намалени истинските размери на всеки обект и разстояние, отразени на картата, се нарича мащаб. Бележи се с буквата М.
Всяка географска карта има числен мащаб. Той може да се изрази с помощта на число – например М 1:5000.
Според мащаба географските карти се поделят на:
а) едромащабни – мащаб от 1:5000 до мащаб 1:200 000;
Ако мащабът е по-едър от 1:5000, например 1:100; 1:500 и др., изображението се нарича план.
б) средномащабни – мащаб от 1:200 000 до 1:1 000 000;
в) дребномащабни – мащаб, по-малък от 1:1 000 000.
Колкото по-едър е мащабът на една карта, толкова повече обекти може да се изобразят върху нея и обратно, при по-дребен мащаб картата е по-бедна на географско съдържание.
Условни знаци
Обектите се изобразяват на географската карта с помощта на условни знаци.
За да се работи бързо и правилно с картите, е необходимо много добре да се познават условните знаци. Те са „буквите“, без които не може да се прочете географската карта. С тяхна помощ се ориентираме за разположението на един или друг обект по отношение на посоките на хоризонта.
За да използваме езика на географските карти, трябва да познаваме способите на картографиране при изготвянето им:
Способ на количествения фон – с различни тонове на един цвят се означават различни величини – за височината на планините, дълбочината на океаните и моретата, различната гъстота на населението и др.
Способ на качествения фон – дадена територия се разделя на участъци по определен белег – типове почви, държави, райони и др. Всеки участък се оцветява с отделен цвят.
Способ на линии на движение – използва се за изобразяване на движение на ветрове, водни течения, население и др.
Точков способ – използва се за явления, които са неравномерно разположени по площ. Гъстотата на разположение на точките показва интензивността на явлението.
Видове географски карти
Според съдържанието географските карти се поделят на общогеографски и тематични. Първите съдържат информация за различни географски обекти на дадена територия. Вторите отразяват специализирана информация за дадени географски обекти, явления, процеси. Например релефа на дадена територия, климата, стопанството, политикогеографските особености и др. Сборник от географски карти с различно съдържание, подредени по определен начин, се нарича географски атлас.
Географските карти имат изключително важно значение в съвременния живот на човека. Затова е необходимо много добре да се научите да работите с тях, да познавате условните знаци, да определяте разстоянията между обектите и посоките на картата. Широко са разпространени и компютърните карти, които се отличават с голяма точност и възможности за извличане на разнообразна и полезна информация.
Географският атлас е сборник от карти с различно съдържание. В България през 1973 г. е изработен Национален атлас на Република България, в който с 210 карти са представени природата, стопанството, населението и селищата на страната.
Географски глобус
Глобусът е модел на земното кълбо в умален вид. С негова помощ изучаваме формата и движенията на Земята, разположението на континентите и океаните.
Още през XV век започнало изработването на глобуси. Изработвали ги в различни размери и на тях нанасяли новооткритите острови, морета, езера и други. Първият български глобус е изработен от Неофит Рилски през далечната 1836 г.
Всеки глобус има свой мащаб, който показва колко пъти са намалени действителните разстояния. Обикновено при глобусите тези намаления са десетки милиони пъти. Глобусите с учебна цел се изработват в мащаб 1:80 000 000 и 1:40 000 000.
Глобусът служи за онагледяване и по него не се извършват точни измервания на разстояния поради големите намаления.
