Население
на Земята
Съвкупността от хора, които живеят на дадена територия – континент, държава, район, представлява нейното население. Географията изучава неговия брой, разпределение и придвижване по континенти, а също различията в пола, възрастта, религията, професията и образованието на хората.
Брой на населението
Броят на хората по света нараства непрекъснато. В началото на новата ера населението на цялата планета е било около 30 – 35 пъти по-малко от днешното. Само за последните 60 – 70 години, когато са се родили вашите баби и дядовци, то се е увеличило над 2,5 пъти. В наши дни населението на Земята е около 8 млрд. души.
В отделните страни на света броят на населението нараства по различен начин. Това се дължи на условията за живот, културните и религиозните традиции и др. Всяка година населението на света нараства с около 80 млн. души. Това означава, че населението на Земята всяка секунда се увеличава с трима души и докато четете тази информация, вече са се родили толкова деца, колкото вашия клас.
Гъстота и разпределение на населението
Средният брой на жителите на 1 km2 показва гъстотата на населението. За да определим гъстотата на населението на земното кълбо, трябва да разделим броя на жителите на планетата на площта, заета от сушата.
Заедно с нарастване на населението става и неговото разселване на сушата. В наши дни слабо населени са Гренландия, части от Амазонската низина, пустините в Африка, Азия и Австралия и др.
Средната гъстота на населението на Земята е около 55 души на km2 от сушата. В Азия тя е най-висока (над 100), а най-слабо населена е Австралия (5 души/km2). В някои райони има много голяма гъстота, например в плодородните долини на големите реки. Висока е гъстотата в големите градове, където на 1 km2 може да се падат по няколко хиляди души.
Друга важна характеристика на населението са неговите миграции. Те представляват придвижване на населението в рамките на света, на континентите или отделни райони и страни. През последните години се засилва миграцията на хора от Азия и Африка към Европа.
Миграциите се различават по посоките на придвижване, броя на участниците в тях и причините, които ги предизвикват. Според причините миграциите може да бъдат икономически, политически, предизвикани от природни бедствия и др. Най-разпространени са икономическите миграции (търсене на работа и по-добри условия на живот) и политическите, предизвикани най-често от военни конфликти.
Човешки раси
Хората се различават по външен вид. Това е причина да се употребява понятието „раса“ (от италиански език razza – род, племе). Расата представлява исторически образувала се група от хора, имащи сходни и предаващи се по наследство външни белези: цвят на кожата, косите, цвят и форма на очите, форма на лицето, носа и устните, ръст и др. Всички те се наричат расови признаци и се предават от родителите на децата.
Отделят се три големи раси: европеидна, монголоидна и негроидна.
Отличителните белези на европеидната раса са: преобладаващо светъл цвят на кожата, косите са светли, кафяви или черни, прави или къдрави, светли или тъмни очи. Населява предимно Европа, Северна Америка и Австралия. В Азия тя е представена от индусите и арабите.
Отличителните белези на монголоидната раса са жълтият цвят на кожата, удължената форма на очите, черната права коса. Населява основно континента Азия, но нейни представители има в Америка – индианци и ескимоси. Към тази раса се отнасят китайците, японците, корейците, монголците и др.
Негроидната раса е най-малобройна. Отличителните ѝ белези са черен цвят на кожата, широки ноздри и месести устни, много къдрава коса и др. Населява Африка.
Хората от различните раси се смесват помежду си и така се оформят смесени раси. Расовите белези са само външни и те не определят умствените способности на хората.
Способността на човек за умствена и физическа работа или друга дейност не зависи от неговата расова принадлежност. Идеите за неравенство между расите били използвани по време на Великите географски открития. Това било оправдание за поробването на народи от Африка, Южна Азия, Южна Америка. Милиони роби били докарвани от Африка, за да работят в плантациите на Северна и Южна Америка. В наши дни човечеството е осъзнало необходимостта от равноправието на всички раси и народи.
Основни религии
Думата религия е от латински произход и означава светиня, набожност. Религиозните вярвания в голяма степен определят живота, културните традиции и обичаи на народите. Най-широко разпространени са трите световни религии: християнство, ислям и будизъм.
Християнството е най-разпространената религия. Възникнало е преди повече от 2000 г. и сега обхваща над 2,3 млрд. души. Християнската религия се поделя на три основни клона: източно православие, католицизъм и протестантство. Християнството е разпространено най-широко в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия. Източното православие се изповядва от хората в нашата страна, Русия, Румъния, Гърция и др.
На второ място по разпространение е ислямът (мюсюлманската религия). Възникнала е през VII век на полуостров Арабия. Сега е официална религия в страните на Северна Африка и Югозападна Азия, както и някои страни в Южна и Югоизточна Азия. У нас също живеят представители на тази религия.
На трето място по разпространение е будизмът. Възникнал е през V век пр.н.е. в Индия, а по-късно се разпространява в Азия.
Освен световните религии, които се изповядват от 2/3 от населението в света, съществуват и други с по-ограничено разпространение – юдаизъм при евреите, шинтоизъм при японците, индуизъм при индусите и др. Съществуват много местни вярвания.
В Хартата за правата на човека е записано: „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата
да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали“.
