Релеф и полезни изкопаеми

Вече знаете, че най-горната част на литосферата, представляваща твърдата обвивка на Земята, се нарича земна кора. Тя е изградена от различни по възраст и състав скали.

Земната кора има различна дебелина. В границите на континентите достига до 30 – 70 km, а под океаните е едва около 10 km.

В някои скали често се откриват вкаменени останки от растения и животни отпреди милиони години. В научната литература те се наричат фосили. С тяхна помощ можем да си създадем представа за живота на Земята в далечното минало. Именно от фосилите сме научили как са изглеждали динозаврите и в какви условия са живели.

Вътрешните земни сили се пораждат от голямата топлина и налягане във вътрешността на планетата. Те предизвикват движения в земната кора, изригване на вулкани, поява на земетресения. При тези движения в земната кора стават издигания и потъвания, а също нагъване и разкъсване на скалите, които я изграждат. Така постепенно се изменят очертанията на континентите и океаните, създават се планини, равнини, низини, котловини и др. Вътрешните земни сили водят до образуването на нови скали и различни полезни изкопаеми.

Когато се появи вулканска дейност, разтопеното вещество (магма) се издига нагоре към земната повърхност и се излива, като така образува вулкани. Действащи вулкани има както на сушата, така и под водата – на дъното на океаните и моретата.

Външните земни сили също променят облика на земната повърхност. Към тях се отнасят слънчевото греене, въздействието на течащата и морската вода върху сушата, ледниците във високите планини, вятърът и др. Със своята сила те разрушават земната повърхнина, пренасят и натрупват разрушените материали, като така образуват нови земни форми. Например: бързотечащата река със своята сила се врязва в скалите и образува речна долина; вятърът в пустинята пренася песъчинките и ги натрупва от едно място на друго, като образува пустини с дюни; ледниците бавно пренасят големи скални късове от по-високите към по-ниските части на планините.

Земната повърхност се отличава с изключително разнообразие на формите на релефа. Релефът оказва пряко влияние върху климата, водите, почвите, растителния и животинския свят. Влияе и върху различните стопански дейности на хората.

Формите на релефа са с различна височина, докато равнището на всички океани и морета се приема за постоянно и се бележи с 0 m височина.

Височината на всяка земна форма, измерена спрямо морското равнище, се нарича надморска височина. На географските карти се означава абсолютната височина на земните форми. Това позволява да правим сравнение между тях по височина.

Към равнинните се отнасят низините и равнините.

Низините и равнините са най-удобните за заселване места. Те са покрити с плодородни почви и обикновено се пресичат от пълноводни реки. През тях лесно се прокарват пътища и канали.

Към изпъкналите земни форми се отнасят хълмовете, платата и планините.

Към вдлъбнатите земни форми се отнасят котловините и долините.

Релефът на земната повърхност постоянно се изменя. Затова допринася и стопанската дейност на хората.

Полезните изкопаеми имат много голямо значение за развитието на страните. Вие вече познавате някои от тях от изученото в 4. клас: въглища, нефт и природен газ, различни руди – желязна, медна и др.

Според своята същност полезните изкопаеми се делят на горивни, рудни и нерудни полезни изкопаеми.

От горивните се получава енергия, например от въглищата, от нефта и от природния газ.

Рудите представляват скали, от които след преработка се получават метали. В името на рудата се съдържа и получаваният метал: желязна, медна, оловно-цинкова, алуминиева руда, златна руда и др.

Към нерудните полезни изкопаеми се отнасят различни вещества, които се използват в строителството на пътища и сгради, за производството на торове за земеделието и др. Добиват се някои видове скали, мрамори, варовици, глини, диаманти и др.