Географията – древна и съвременна наука
Възникване на географията
Географията е една от най-древните науки. Названието ѝ идва от гръцките думи „гео“ – земя, и „графос“ – пиша, описвам; или земеописание.
Знанията за нашата планета са се трупали в продължение на векове. Те се допълвали постепенно от пътешествията и изследванията на много поколения. Развитието на географията ставало заедно с културното развитие на човешката цивилизация.
В тези далечни времена географията дава нови сведения и знания за непознатия свят и подпомага развитието на други науки като история, астрономия, физика, медицина и др.
Пътешествениците разказвали за видяното и преживяното и придружавали разказите си с примитивни чертежи. Това са първите географски карти. През II век гръцкият учен Птолемей събрал натрупаните знания за различни земи и морета и съставил карта на известния дотогава свят.
Благодарение на географските открития през този период се развива бурно и науката картография, която изобразява новооткритите територии върху карта, показва морските и сухоземните пътища. Наричат картографията „втори език“ на географията.
Какво изучава географията
На планетата ни има много страни и народи с различен бит, култура и традиции. Ето защо географията изучава природата, населението, трудовата дейност, селищата, в които живеем, както на цялата планета, така и на отделните континенти и страни. За нас е особено важно да познаваме географията на родината ни – България.
Натрупаните през вековете географски знания постепенно оформят два дяла на географията – природна и стопанска география. Първата изучава природата на планетата ни с нейния релеф, полезни изкопаеми, климат, води, почви, растителен и животински свят. Тя разкрива и връзките между природните процеси и явления.
Втората изучава стопанските и политическите отношения, населението с неговите особености и селищата по цялата Земя и в отделните континенти и страни. Тези дялове на географията са здраво свързани помежду си и взаимно се допълват.
Велики географски открития
В развитието на науката география особено важно място заемат Великите географски открития. На 12 октомври 1492 г., търсейки нов път към Индия през Атлантическия океан, испанската експедиция, начело с италианския мореплавател Христофор Колумб, достига бреговете на Северна Америка. Следващите му експедиции опознават бреговете на Централна и Южна Америка. Важно значение за развитието на стопанските връзки между Европа и богатата Индия има откриването на морския път за нея покрай Южна Африка.
Португалският мореплавател Вашку да Гама пръв достига така желаните брегове на Индия през 1498 г.
От 1519 до 1522 г. испанската експедиция на Фернандо Магелан за пръв път обикаля Земята и потвърждава предположението на древните гърци, че живеем на кълбо. Тя доказва, че има единен световен океан.
Географията заема важно място при решаването на един от най-важните съвременни проблеми – опазването на природната среда и съхраняването ѝ за следващите поколения.
Полюсите са покорени едва в началото на ХХ век. През 1909 г. Робърт Пири достига Северния полюс, а норвежецът Руал Амундсен (1911 г.) – Южния полюс. Днес изследвания в Антарктида провеждат учени от много страни. През 1970 г. на Антарктида стъпва и българинът Васил Захариев, а в наши дни е изградена и българска антарктическа научна станция на остров Ливингстън.