Изменяеми части на речта. Местоимение
Размисъл
… Лиско стоеше под едно голямо дърво и мислеше. „Разбирам… трийсет дни, но трийсет и един – не! Трийсет дни можеш да бъдеш примерен, но трийсет и един – това е невъзможно. [...]
Утрото беше слънчево. Тихата гора ухаеше с всичките си аромати, които излизаха от чашките на цветята и влизаха в носа на Лиско. Той ги вдишваше и си казваше, че да се живее, е наистина хубаво. Край него бързаха животните – кой на работа, кой на училище. Птиците огласяха простора с песните си, защото това им беше работата – да пеят от сутрин до вечер, да създават удоволствие. За тези птици казваха, че служат на изкуството. Лиско не знаеше какво е това „изкуство“ и защо цял живот трябва да му се служи, но смяташе, като порасне, също да служи на изкуството и още отсега се опитваше да пропее като славеите.
Преди няколко дни той бе посетил главния славей на Тихата гора и от дума на дума му даде да разбере, че желае да служи на изкуството – да се качи на някой клон и да запее като птиците. Главният славей му каза:
– Може, но преди това се научи да се качваш и да слизаш по тоновата стълба.
– Добре де, ще се науча – обеща лисичето и се отдалечи, но го досрамя да пита каква е тази „тонова стълба“. Напразно търси такава стълба из гората. Не можа да я намери.
Лисичето отново потъна в размисъл…
„Трудно е да си послушен. Мога да извърша сто героични постъпки, мога да изям сто ябълки и да подскоча сто пъти, но да бъда послушен – не мога. И въпреки това възрастните казват за мене с усмивка: всъщност Лиско е едно доста симпатично лисиче… Защо животните говорят така?“…
Борис Априлов
Какво чувство оставя у вас описанието на пролетната гора?
Как птиците служат на изкуството?
Защо Лиско не успява да открие в гората „тоновата стълба”?
Отговорете вие на въпроса, който си задава лисичето: „Лесно ли е да бъдеш послушен?”
Борис Априлов
псевдоним на Атанас Джавков
(1921 – 1995)
Български писател, автор на произведения за деца – „Приключенията на Лиско“, „Топка в морето“ и др.
Нови знания
Тези думи могат да променят формата си – едно голямо дърво, но много големи дървета. Те са изменяеми части на речта.
Изменяеми части на речта – думи, които променят формата си.
Морфологичен анализ – определяме вида на думата като част на речта и посочваме граматичните ѝ особености.
Припомнете си кои думи са местоимения. Разгледайте подчертаната дума в следния откъс от „Размисъл“:
Тихата гора ухаеше с всичките си аромати, които излизаха от чашките на цветята и влизаха в носа на Лиско. Той ги вдишваше и си казваше, че да се живее, е наистина хубаво.
В езика има различни видове местоимения, с които предстои да се запознаете.
Упражнения
Направете морфологичен анализ на три глагола от следния откъс.
… Нощите взеха да захладняват. Така неусетно започна октомври. Веднъж пак сварих татко около съдовете при кладенеца. Той източи водата от тях, обърна ги с отворите надолу да се изцедят добре…
– Стягай се! – потупа ме по вратлето татко. – Утре сме на гроздобер!
Георги Марковски
взеха
взеха – гл. мин.вр. 3 л. мн.ч.
захладняват
захладняват – гл. сег.вр. 3 л. мн.ч.
започна
започна – гл. мин.вр. 3 л. ед.ч.
Тестови задачи
Прочетете текста и решете тестовите задачи.
Откакто има хора, малките деца почти винаги са имали желание да учат, за да участват в живота на възрастните. Открай време родителите са учели децата си да пеят и танцуват, да знаят нрави и обичаи и да имат различни умения. В този смисъл обучение има, откакто има и хора.
В ранната история на човечеството мъжете учели момчетата как да направят от камък оръдие на труда и оръжие. Жените показвали на момичетата какви плодове и семена да събират и как да мелят зърно. Момчетата и момичетата трябвало да изучават редица определени неща, преди да бъдат възприемани като възрастни. Те трябвало да се обучават на различни практически действия, но трябвало да знаят и церемониите, и легендите на своя народ.
Из детска енциклопедия