Дишането на животните е основен жизнен процес, при който приетите хранителни вещества се разграждат и се осигурява енергия. Разграждането се извършва, както и при растенията, с участието на кислород. В края на процеса се отделят въглероден диоксид и вода.

     Газовата обмяна при животните се осъществява по два начина:
     – чрез цялата повърхност на тялото
     – чрез специализирани дихателни органи

     Обмяната на газовете през повърхността на тялото е бавна, защото кислородът достига до всички клетки чрез дифузия. Обмяната на кислород и въглероден диоксид чрез дихателни органи е по-бърза, тъй като дихателните органи имат по-голяма повърхност от повърхността на тялото. По-бързата газова обмяна осигурява повече енергия за по-кратко време.

     Дихателните органи изграждат дихателната система на животните. Дихателните органи на повечето от тях са много добре снабдени с кръв. Тя поема приетия от околната среда кислород и го разнася до всички клетки на тялото. При дишането си всяка клетка отделя въглероден диоксид. Кръвта поема този ненужен за животните газ и го отнася до дихателните органи, откъдето той напуска тялото.

     Медузите, коралите и повечето червеи дишат чрез повърхността на тялото си (фиг. 1). 

     Мнозинството водни животни обаче се движат много по-активно и затова се нуждаят от повече енергия. При тях се развиват специализирани дихателни органи, които им доставят необходимия кислород.

     Хрилете са кожни гънки или тънки пластинки, които се намират върху или в тялото. Мно­го морски червеи, ларви на насекоми (водни кончета и еднодневки) и ларви на зем­но­вод­ни имат външни хриле (фиг. 2). Водата ги поддържа разгърнати и обмяната на га­зо­ве­те в тях се извършва бързо. Други водни обитатели – раци, миди и риби, имат вът­реш­ни хриле. Те се намират в празнини на тялото, през които непрекъснато преминава вода.

     При рибите хрилете са разположени в хрилни цепнатини от двете страни на главата (фиг. 3). 

     Рибите извършват дихателни движения, като отварят и затварят устата си. При отваряне на устата водата навлиза в нея и облива хрилете. Кислородът във водата се поема от кръвта в хрилете, а непотребният въглероден диоксид се изхвърля във водата. При затваряне на устата водата се изтласква през хрилните отвори навън (фиг. 4).

     Водните животни имат различна нужда от кислород. Балканската пъстърва например се нуждае от много кислород. Тя живее в планинските потоци, където водата е студена, движи се бързо и съдържа много кислород. Обратно – шаранът и сомът предпочитат спокойните води в долното течение на реките и в блатата, където кислородът във водата е 3 – 4 пъти по-малко.

     Не всички водни обитатели дишат с хриле. Някои от тях – насекоми и водни бозайници, дишат атмосферен въздух. Делфинът, китът и тюленът са водни бозайници. Те дишат с бели дробове. Отгоре на главата имат отвори, през които вдишват и издишват (фиг. 5).

Решете задачите.

Обобщете наученото, като използвате схемите във видеото „С един поглед – бързо, лесно и точно“.