Калаят е сребристобял, мек и ковък метал с кристална структура. Отнася се към групата на леките метали. Образува две прости вещества:
- Бял калай (β-калай ), който има обемно центрирана тетрагонална кристална решетка и е устойчив при температура над 13,2 °C
- Сив калай (α-калай), който има диамантена кубична кристална решетка и е устойчив при температура под 13,2 °C
Белият калай е мек и ковък, но при охлаждане до температура под 13,2 °C става крехък и се превръща в прах – сив калай. Когато парче калай се извие, се чува пукане, известно като „плачът на калая".
Сивият калай има кристална структура, подобна на тази на диаманта и силиция. Той е сив прахообразен материал, който има само няколко специализирани полупроводникови приложения. Превръщането на белия калай в сив се извършва при температура 13,2 °C, но наличието на някои примеси като алуминий, цинк и други елементи снижават температурата на прехода под 0 °С. При добавянето на малки количества антимон или бисмут преобразуването може изобщо да не се извърши, което повишава издръжливостта на калая.
Преобразуването на белия калай в сив е известно като калаена болест или калаена чума. Това явление е представлявало особен проблем в северната част на Европа през 18 век, тъй като някои части на музикални инструменти (например орган) се изработвали от калаена сплав и по време на дълги студени зими се повреждали. Някои историци посочват калаената чума като едно от обстоятелствата за разгрома на армията на Наполеон в Русия през 1812 г. – настъпилите тежки студове довели до превръщането на калаените копчета на униформите на войниците в прах. Калаената чума е една от причините за неуспеха на експедицията на Скот до Южния полюс през 1912 г. Групата на Скот използвала като резервоари за гориво контейнери, запоени с калай. Ниските температури довели до преобразуването на калая в прахообразна форма, контейнерите се пробили и горивото изтекло.
Калаят е сребристобял, мек и ковък метал, който образува две прости вещества:
- Бял калай (β-калай ), който е устойчив при температура над 13,2 °C
- Сив калай (α-калай), който е устойчив при температура под 13,2 °
Белият калай е мек и ковък, но при охлаждане до температура под 13,2 °C става крехък и се превръща в прах – сив калай. Когато парче калай се извие, се чува пукане, известно като „плачът на калая".
Сивият калай има кристална структура, подобна на тази на диаманта и силиция. Превръщането на белия калай в сив се извършва при температура 13,2 °C, но наличието на някои примеси като алуминий, цинк и други елементи снижават температурата на прехода под 0 °С.
Преобразуването на белия калай в сив е известно като калаена болест или калаена чума. Някои историци посочват калаената чума като едно от обстоятелствата за разгрома на армията на Наполеон в Русия през 1812 г. – настъпилите тежки студове довели до превръщането на калаените копчета на униформите на войниците в прах. Калаената чума е една от причините за неуспеха на експедицията на Скот до Южния полюс през 1912 г. Групата на Скот използвала като резервоари за гориво контейнери, запоени с калай. Ниските температури довели до преобразуването на калая в прахообразна форма, контейнерите се пробили и горивото изтекло.
Калаят е бил известен на човека още в началото на бронзовата епоха, но поради това, че бил скъп и труднодостъпен, се е използвял рядко.
В миналото калаят в България се е използвал основно за калайдисване на съдове, изработени от мед – горещо покритие на медни съдове за готвене и съхранение като тави, менци (котли), тигани, джезвета, мангали и други. Обикновено това се е извършвало от така наречените калайджии.
Днес повече от половината от добития калай се използва за спояване – осъществяване на неразглобяемо съединение на метални материали. Поради ниската си токсичност се използва за направата на бяла ламарина, необходима за производството на консервни кутии за съхранение на хранителни продукти.
Извод:
Необходимо е да познаваме свойствата на веществата, за да знаем как да ги използваме правилно.