Великата харта на свободите (Магна Харта)
Великата харта на свободите, наричана също Магна Харта, е подписана от английския крал Джон Безземни през 1215 г. С нея се гарантират и защитават правата и интересите на аристокрацията, бароните и гражданите от действията на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава краля. Подписването на Магна Харта е резултат от поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, недоволни от нарастването на властта му и от неуспеха на владетеля в битката при Бувине (1214 г.), след която английските благородници загубват повечето си владения във Франция. Във въстанието участват и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и на неуспешната вътрешна политика на краля. По своята същност Магна Харта е договор на краля с английските барони, който гарантира съблюдаването на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците.