Атила
Владетел на хуните от 434 г. до смъртта си през 453 г. и създател на обширна племенна империя, състояща се от хуни, остготи, алани и др. племена, достигаща до Централна и Източна Европа. По време на управлението си е един от най-силните врагове на Западната и Източната Римска империя (Византия). Преминава р. Дунав (граница на Византийската империя) и плячкосва Балканите, но не успява да превземе Константинопол. Преди да бъде разгромен в битката при Каталунските полета през 451 г., се опитва да завземе Римска Галия, преминавайки р. Рейн и достигайки до гр. Аврелиан (дн. Орлеан). Завладява и опустошава северните провинции на Западната Римска империя, но не успява да превземе гр. Рим. След смъртта на Атила неговият близък съветник Ардарих от племето гепиди оглавява бунт на германските племена срещу управлението на хуните. Впоследствие събитията довеждат до бързото разпадане на хунската империя.
Битката при Каталаунските полета
Последното голямо сражение, в което римските легиони надделяват над хунските орди, водени от Атила. Изборът на мястото е направен от Атила, който избира равнината, близо до съвременния град Троа, която е удобна за действие на конницата му. Числеността на армиите наброява 150 – 200 хиляди души от двете страни. Атила за пръв път се поколебава, тъй като предсказанията за изхода на битката са неясни. Но хуните не отстъпват. Загубите на двете войски са огромни. Около 165 000 души са убити в сражението. Атила, обкръжен от съюзните войски в лагера си, остава в очакване на щурм, готов да се бие докрай. Той заповядва да се направи клада и възнамерява да се хвърли в нея, за да не попадне в ръцете на противника.
Защо Римската империя престава да съществува?
Изразът „Рим не е построен за един ден“ дава обяснение за дължината и сложността на процесите, благодарение на които Рим е изграден. Смело можем да го използваме и за края на империята, защото действително Рим не умира за един ден. Това е сложен процес, в който влияние имат множество фактори.
Нашествията на варварските племена
Най-еднозначната теория за колапса на Западната Римска империя го обяснява с нашествието на варварските племена. Въпреки че това реално не е новост за империята, този път тя е обградена от много посоки с племена, с които да се бори, като трябва да вземем предвид, че с немалка част от тях се сблъсква за първи път. През V в. варварски племена успяват да превземат Рим, като окончателно това става през 476 г. На картата на Европа за различни периоди от време се появяват нови държави, които тотално изместват римското влияние на континента.
Икономическите фактори
Освен външните нападения Рим е изправен пред чести вътрешни изпитания като следствие от няколко финансови кризи. Постоянните войни и прекомерните харчове изпразват значително държавната хазна, а допълнителните данъци задълбочават разликата между бедни и богати. Немалко богаташи основават свои самостоятелни имения извън градовете именно за да избегнат данъчното облагане. В същото време в империята има сериозна липса на работна ръка, тъй като за много дейности се ползват роби, които са взети като пленници при различни военни нашествия, но сега, след като римските успехи намаляват, няма откъде да се намери работна ръка. Положението се влошава значително, когато през V в. вандалите превземат имперските територии в Северна Африка и по този начин значително пречат на средиземноморската търговия на империята.
Възходът на Източна Римска империя
Съдбата на Римската империя се решава частично в момента когато император Диоклециан разделя империята на две. Въпреки че това изглежда добро решение в краткосрочен план, в дългосрочен по-скоро допринася за разпада на империята. Бързо двете части поемат по различни исторически пътища. Източната Римска империя се оказва по-силна и по-бързо успява да се противопостави на варварските нашествия, като ги изтласква на запад, където съответно те успяват да постигнат целите си. В крайна сметка Западната Римска империя престава да съществува през V в., докато нейната източна наследница – Византия, продължава своето съществуване още 10 века (до османското нашествие).
Прекомерното разрастване и военните харчове
В своето най-голямо териториално разширение Римската империя се простира от Атлантическия океан на запад до р. Ефрат в Близкия изток. Въпреки че това е свидетелство за нейната сила, в крайна сметка то може би също е един от факторите за отслабването ѝ. Оказва се, че управлението на такъв мащаб от територии може да се превърне в административен и логистичен кошмар. Дори и отличната за времето си инфраструктура – римските пътища, не позволява ефективна и бърза комуникация между отделните точки в империята. Опазването и защитата на всички имперски територии поема огромен финансов и човешки ресурс, което от своя страна довежда до забавяне темповете на технологичния ѝ напредък.
Християнството и промяната на традиционните ценности
Залезът на Римската империя съвпада с нарастването популярността на християнството и някои автори смятат, че новата вяра допринася за края на империята. Миланският едикт от 313 г. признава християнството и го провъзгласява за равноправна религия, а през 380 г. то е прието за официална религия за цялата империя. Тези събития слагат край на десетилетия гонения, но също така променят традиционната ценностна система на Римската империя. Християнството заменя традиционната политеистична религия на римляните, според която императорската власт има божествен произход. Измества се фокусът от възхваляването на държавата към възхваляването на Бог. Междувременно ролята на папата и останалите църковни лидери в политическия живот нараства, което допълнително затруднява политическия елит. Едуард Гибън – британски историк от XVIII в., е най-известният защитник на тази теория, но оттогава тя получава сериозна критика по отношение на нейната достоверност.