Завладяването на българските земи от османците било съпроводено с преселването на големи групи от хора. За да се спасят от завоевателите, стотици хиляди българи поели на север от р. Дунав. В същото време по нашите земи се настанили освен османските господари и многобройни мюсюлмански заселници. Над българското население била наложена религиозна и народностна дискриминация.

В периода ХV – ХVII в. често единственото спасение за българите от натиска на чуждата власт било напускането на родните земи. Преселването им било насочено към вътрешни и труднодостъпни планински райони. Там българите били далеч от големите градове и пътища, както и от погледа на османската власт.

Повечето мюсюлмански преселници идвали от Мала Азия. Част от тях чуждата власт насочвала към градовете, намиращи се на важни пътища – Пловдив, Пазарджик, София, Ниш, Кюстендил, Силистра, Видин, Никопол и др. Други заселници се установили в райони, които трябвало да се превърнат в опора за нови завоевания. Така през ХV в. в Добруджа били преселени стотици хиляди номади – мюсюлмани. В новите си земи те преобладавали значително над християнското население.

Масово помохамеданчване обхванало Родопите през втората половина на ХVII в., след като османската военна мощ отслабнала. С особена жестокост империята наложила исляма в този важен за нейната защита район.

Сред циганите (роми) имало както християни, така и мюсюлмани. Повечето водели подвижен начин на живот и обикаляли от място на място. Те се занимавали с лечителство, отглеждане на коне, изработвали съдове. Като добри музиканти, често участвали и във веселбите на своите съседи.

Основното място, където българите контактували с другите народи, бил градският пазар. Мегданът и чаршиите представлявали пъстра гледка от хора, стоки и животни, но също и от езици и вери. Търговци от всички краища на империята, поклонници, местни занаятчии и жители на околните села се срещали там.

Циганите
Историята на циганите в османското общество на Балканите е слабо изследвана. Смята се, че тяхната поява тук е станала преди идването на османците. Отбелязват се като отделна етническа общност, която се описва в османските данъчни документи, като се разделя на уседнали жители и номади. Уседналите цигани са разделяни също на християни и мюсюлмани. Най-важна и определяща при тях остава етническата характеристика, а не религията. Различават се следните групи цигани: „български цигани“, „турски цигани“, „влашки цигани“ и „кардараши“. Те от своя страна се делят на уседнали, калайджии, кошничари, ковачи, музиканти и др. За всички тях основната ценност е семейството. Момчетата изучават някакъв занаят, а момичетата се посвещават на къщната работа.

От края на ХІV в. до началото на ХVІІІ в. неизменна част от ислямизирането на българите бил кръвният данък (девширме). Най-хубавите и здрави момчета били откъсвани от семейство, род и вяра, за да станат еничари. Затова от всички данъци най-ненавиждан от българите бил данъкът девширме. Според учените за няколко века стотици хиляди млади българи имали тежката участ да проливат кръвта си за могъществото на Османската империя като воини на султана.

• С какви нови народи българите заживели като поданици на Османската империя?
• Какви били причините за проникването на исляма сред българите през XV – XVII в.?
• Къде най-често българите и другите поданици на султана контактували помежду си?

• Проучете какви чужди думи са проникнали в разговорния език във вашето населено място и район.
• Сравнете живота на циганите (ромите), арменците и евреите. Напишете текст от 6 изречения, като отговорите на въпросите: Каква религия имали? Къде живеели? С какво се препитавали?
• Потърсете информация за традиционното облекло и храни на народите в Османската империя. Направете табло с фотоси и рисунки. Съставете кратка готварска книга.