45. Империята на османските султани

Българите – поданици на султана

В резултат от завладяването на Балканите и Константинопол (1453 г.) османската държава се превърнала в могъща империя. До началото на XVI в. тя се простирала на три континента – Европа, Азия и Африка. Българските земи се намирали най-близо до имперската столица Истанбул (Цариград). Над българите в най-голяма степен били наложени строго управление, силен контрол и тежки данъци.

Стълбовете на империята

Над всички в империята властвал . Той бил защитник на вярата и господар на всички свои поданици. Неговата власт била неограничена. Разполагал с живота, имота и честта на всеки от тях. Ръководел държавата, издавал закони и водел войските в поход.

Османската държава се крепяла на администрацията, армията и ислямската вяра. Сред държавните чиновници най-високопоставени били великият , везирите, висшите съдии, висшите духовници и военачалници. Те били помощници и съветници на султана. Нерядко произхождали от християнски семейства, принудени да приемат исляма като пленници или .

Еничарите били най-вярната войска, на която султанът разчитал. Той ги набирал чрез т.нар. кръвен данък. Еничарските командири (аги) обикаляли християнските селища и събирали момчета на възраст от 7 до 10 г., на които налагали исляма. Те живеели в казарми при строг режим. Част от тях (най-способните) били включвани в управлението. Останалите (смели и силни момчета) влизали в еничарската войска. Военната подготовка, турският език и ислямът ги отчуждавали от народите, от които произхождали. Те се превръщали във воини, всяващи страх на бойното поле.

Господари и рая

Цялата земя в империята била собственост на султана. Той я раздавал на военачалниците (паши и бейове), конниците () и ислямските духовници (имами). Спахиите били ударната сила на войската, а имамите поддържали вярата, джамиите, приютите и болниците. Владетелят назначавал съдиите (), които съдели по ислямския закон (шериат). На тях се крепяла османската власт по места. Заедно с висшите управници около султана те образували съсловието на господарите. Всички останали, мюсюлмани или немюсюлмани, трябвало да работят за тях и да им се подчиняват. Обикновените селяни, както занаятчиите и търговците в градовете, били наричани (стадо). Те плащали данъци и отбивали задължения към господарите и държавата.

Свидетелство от епохата

„Турчинът има обичай: в християнските земи, които е завладял и потиснал... той редовно взема през три години най-избраните, красиви, сръчни, стройни момчета навсякъде по градове и села, толкова колкото си иска и колкото му трябват. Това са най-добрите му хора, обучени и упражнени с всякакво оръжие, с пушки, лъкове, саби, копия и др.“
Ханс Дерншвам, немски пътешественик ХVI в.

Знаете ли, че...

Мюсюлманите имат право един мъж да се жени за повече от една жена. Но всъщност само богатите османци имали семейства с повече жени. Те живеели в забраненото за мъже помещение в къщата, наречено харем. Най-голям бил харемът на султана в Цариград. Повечето жени в него били набавяни от робските пазари. В харема майките на престолонаследниците враждували помежду си. Жесток обичай давал право на новия султан да избие братята си, за да няма съперници за трона. След смъртта на султана майката на престолонаследника понякога участвала в държавните дела. До средата на XVII в. държавните мъже често трябвало да се съобразяват с властните султански съпруги и майки.

Какво? Кога? Къде? Защо? Как?

Кога османската държава се превърнала в империя?
Защо османското управление в българските земи било най-строго?
Каква дейност извършвали кадиите?

Приложете наученото

Направете изводи за характера на османското управление. Обърнете внимание каква роля имали армията и религията в държавата.