Население и политическа карта

В Северна Америка живеят 565,3 млн. души. По брой на населението континентът е на четвърто място след Азия, Африка и Европа.

Средната му гъстота е 23,3 д./кв. км, но е разпределено много неравномерно. По-голямата част от Гренландия и островите в Канадския арктичен архипелаг не са населени. Рядко населени са най-северните части на континента и високите планини. Гъстотата на населението е най-голяма по източното крайбрежие и около Големите езера. Над 80% от хората живеят в градовете. В Северна Америка се намират едни от най-големите градски образувания в света – Мексико, Ню Йорк, Лос Анджелис.

Северна Америка е континент на преселници. Днес в нея живеят представители на всички раси и на различни народи от много страни в света. До откриването му от европейците той е населен с индианци и ескимоси. Те са местно население и принадлежат към монголоидната раса. Заселили се в континента преди повече от 15 хил. години от Азия. Тогава Беринговият проток не е съществувал, което позволило на азиатски племена да преминат по суша в Северна Америка. По-късно през Панамския провлак част от тях заселили Южна Америка. До идването на белите заселници някои индиански племена като маите и ацтеките създават могъщи империи с високо развита култура, подобно на инките в Южна Америка.

Белите заселници налагат християнството, както и своя език и култура. В южната част на континента преобладава испаноезично население с католическо вероизповедание. На север преобладава англоезично население с протестантско вероизповедание. В Канада официалните езици са английският и френският. Голяма част от индианците и ескимосите пазят своите традиции. Всяка година в САЩ и Канада се преселват стотици хиляди хора от целия свят. Повечето от тях съхраняват родния си език, бит и култура. В САЩ и Канада живеят стотици хиляди българи, които имат свои български училища, църкви, културни центрове.

Държавите в континента се различават по степен на развитие. САЩ и Канада са най-силно развитите държави. Голяма част от населението в тях получава високи доходи и живее богато. На юг, в Централна Америка, повечето хора живеят в бедност. Много от тях емигрират нелегално в САЩ и Канада в търсене на по-добър живот.

Прочетете текста и отговорете на въпросите.

Животът на атабаските племена (индиански племена), обитаващи най-северните части на континента се прехранват главно от лов и риболов. Суровият климат не благоприятства развитието на земеделие и изцяло влияе върху начина на живот на хората. През лятото те се събират край реките, за да ловят сьомга, която опушват в специално построени за целта постройки. За тях рибата е основна храна.

В племенните групи се уважават мнението и решенията на възрастните мъже и жени. Децата се учат от малки от по-възрастните на всички умения, които ще им бъдат необходими в живота. Хората често се местят, затова те не притежават много вещи. Дрехите си шият от кожите на животните, които убиват. Украсяват ги с красиви орнаменти от пера, бодли от бодливо свинче и мъниста. През зимата се придвижват с шейни, влачени от кучешки впрягове, а по реките и езерата плават с канута. Сечивата и предметите за бита се изработват от камък, рог, кости и дърво, а някои използват и метал – мед.

Религиозните вярвания отразяват вижданията им за природата и заобикалящия ги свят. Всичко, което не може да си обяснят, хората вярват, че е дело на духовете. Връзката с духовния свят са шаманите. Шаманите ръководят различните ритуали, предсказват бъдещето, лекуват болните и се молят за благоприятно време и успешен лов и риболов.

Днес наследниците на тези племена се стремят да запазят езика и традициите на прадедите си.

Цивилизацията на маите

Народът на маите е извествен със своето строителство, изкуство, архитектура, математика, календарна и астрономична система. Цивилизацията на маите се развива и процъфтява в югоизточната част на днешно Мексико, Гватемала и Белиз, западните части на Хондурас и Салвадор. 

Маите били изкусни строители. Те строяли големи градове от камък, пътища, прокарани през труднопроходими места – в джунглите и блатата. Всичко това те правели без да използват метални сечива и товарни животни. В градовете им се издигали величествени и внушителни по размери, богато украсени, храмове и дворци. Маите строяли и огромни пирамиди, чиито страни приличали на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. 

Маите се прехранвали основно със земеделие. Отглеждали царевица, фасул, тиква, чушки. Завидни били познанията на маите по астрономия. Те имали сложна система от календари, според която първоначално броенето показвало 260 дни в годината. С течение на времето усъвършенствали системата и започнали да отброяват по 365 дни в годината.

Днес потомците на маите населяват основно страните Мексико, Белиз, Хондурас, Гватемала, Салвадор. Техният брой е около 6 млн. д. Говорят основно испански, майски, английски език.