Природни зони

Зоната обхваща най-южната и най-тясна част на Северна Америка. Климатът в нея е субекваториален и влажен тропичен. Тъй като разстоянието между Карибско море и Тихия океан е малко, зоната е под влиянието на топлите и влажни океански въздушни маси. Затова типичната тревиста савана има ограничено разпространение. Почвите са предимно червени и жълтоземни.

По източното крайбрежие са разпространени влажни гъсти гори с палми, увивни растения, махагоново, каучуково и други видове дървета. Животинският свят е представен от много видове, характерни за Южна Америка – дребни диви прасета пекари, броненосец, ягуар, пума, пъстри папагали, колибри, змии, гущери и крокодили каймани. В зоната се отглеждат банани, захарна тръстика, какаово дърво, кафе.

От дивите животни се срещат пумата и най-голямата птица на континента – калифорнийският кондор.

Те са разпространени в три климатични пояса – тропичния, субтропичния и умерения. Климатът им се различава главно по температурните условия. За пустините в умерения пояс са характерни студени зими, затова растителността им е много бедна.

В тях се срещат ниски бодливи храсти и рядка сухолюбива тревиста растителност. В пустините и полупустините в субтропичния и тропичния пояс лятото е горещо, а зимата е топла. Там широко са разпространени юка, агава и различни видове кактуси, някои от които достигат 10 м височина. Тези растения могат да съхраняват огромно количество влага, която използват при високите температури и силното изпарение. Зоната е най-добре представена на полуостров Калифорния, където поради студеното Калифорнийско течение лятото е прохладно и падат много малко валежи. Животинският свят е беден – срещат се предимно гризачи, гущери и отровни гърмящи змии кротали.

Обширните равнинни пространства със степна растителност в континента се наричат прерии. Те заемат голяма част от Северна Америка между Кордилерите на запад и Апалачите на изток. Климатът в прериите е сух континентален със студена зима и горещо лято. Валежите са сравнително малко поради отдалечеността на океаните. Плодородните черноземни почви в миналото са били покрити с гъста и висока тревиста растителност. Днес по-голяма част от прериите са превърнати в обработваеми земи за отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед.

Различни видове диви животни са съхранени в паркове и резервати предимно в Големите равнини. Характерен представител на животинския свят в прериите е бизонът, а най-разпространеният хищник – койот (степен вълк).

Зоната обхваща около 1/3 от площта на континента. Климатът в нея се отличава с мразовита зима и горещо лято. Тъй като зимата е по-топла в източната част на зоната, там са разпространени широколистни и смесени гори. Те покриват територии около Големите езера, Апалачите и атлантическото крайбрежие.

Характерен дървесен вид е кленът, а също кестен, бук, дъб, топола и др. Обикновено растат на плодородни кафяви горски почви. Животинският свят е разнообразен – срещат се елен, сива лисица, норка, миеща са мечка – енот. Друг интересен вид е скунксът, дребен хищник, който при заплаха отделя неприятна миризма.

На север от тайгата е разпространена зоната на тундрата. Тя обхваща най-северните части на континента от полуостров Аляска до полуостров Лабрадор. Климатът в зоната е студен субарктичен. Снежната покривка се задържа 8 – 10 месеца. Почвите са вечно замръзнали. През краткото лято само повърхността им се размразява и тогава се образуват обширни блата.

На юг към тайгата в тундрата растат ниски храсти и дървета джуджета (полярна бреза, полярна върба). На север преобладават мъхове и лишеи, на места с ниски треви и цветя (полярни макове, незабравки, глухарчета). Поради студения климат животинският свят е представен от видове, издръжливи на ниски температури и силни ветрове. Типични представители на зоната са северен елен карибу, хермелин, полярна лисица, полярен заек, полярен вълк. В тундрата има разнообразни полезни изкопаеми и около местата на добива им има изградени селища.

Зоната обхваща островите от Канадския арктичен архипелаг и остров Гренландия. Поради арктичния климат повърхността е покрита с вечен лед. Най-голяма е ледената покривка в Гренландия – площта ѝ е 1,6 млн. кв. км. Бреговете на острова са силно разчленени от спускащите се ледници.

През лятото бреговете на острова позеленяват от свежи треви, откъдето идва името на острова („зелена земя“). Типичен представител на зоната е бялата мечка, която ловува във водите на Арктичния океан. Друг характерен вид е мускусният бик, чиято дебела козина го предпазва от ледените ветрове. В зоната през лятото мигрират прелетни птици и животни от тундрата.

Областта обхваща Кордилерите и високите части на Апалачите. Тъй като те се простират от север на юг през няколко климатични пояса, в тях са формирани различни височинни пояси. Различното изложение на планинските склонове (обърнати към океана или към вътрешността на континента) също създава разнообразие във височинните пояси. Например, в северната част на Кордилерите отдолу нагоре се редуват иглолистни гори, планинска тундра и планински ледници, спускащи се до 1000 м надм. вис. На юг, в субтропичния пояс, във височина се редуват вечнозелени твърдолистни гори и храсти, широколистни и смесени гори, планински ливади на височина над 3000 м. Природното разнообразие се опазва в резервати и национални паркове. Най-известен от тях е Йелоустоунският национален парк, създаден още през 1872 г.

Направете виртуално пътешествие през най-топлите места на континента. Коментирайте характерните черти на тези зони. Сравнете ги с вече познатите ви пустини в Африка. По какво си приличат и по какво се различават?

1. Сонора е голяма пустиня в Северна Америка. 

Заема площ от около 260 000 km². Сонора е измежду пустините с най-много валежи, които на отделни места могат да достигнат до 610 мм годишно. Тя е сред най-големите и горещи пустини.

Средните температури през зимата достигат 11 °C, а през лятото над 30 °C.

2. Долината на смъртта – нов температурен рекорд на Земята бе регистриран на 16.08.20 г. Термометърът достигна 54,4 градуса по Целзий.

А сега посетете едно от най-студените места на континета. Намерете станцията, за която ще прочетете, на картата.

Станция Юрика се намира на канадския остров Елсмиър в крайния север. Това е едно от най-студените ненаселени места в света. Средногодишната температура на въздуха е около -20 градуса по Целзий, а през зимата пада до -40 градуса по Целзий. 

Помогнете си с географските координати на станцията: 79º58´с.ш. и 85º49′ и снимката и опишете това място. В коя природна зона попада, какво е характерно за природата?