Европа, Византия и България до началото на XI в.
Европа
След Великото преселение на народите в Европа възникват т.нар. варварски кралства. От тях най-силно е това на франките. При управлението на Карл Велики (768 – 814) то се превръща в империя. Тя обхваща почти цяла Централна, Западна и части от Югоизточна Европа. След разпадането на империята на Карл Велики през 843 г. в Европа възникват големите държави Франция и Германия.
През този период основното население в Европа са свободните селяни. До началото на XI в. повечето от тях изпадат в зависимост от аристокрацията. Оформят се трите основни групи на европейското средновековно общество: аристократи, духовници и селяни. В ранносредновековна Европа християнството е официална религия. Към средата на XI в. църквата окончателно се разделя на католическа и православна. Християнската религия определя облика на архитектурата, литературата, науката и всекидневието на хората.
Византия
Източната част на Римската империя се нарича Византия. Тя не загива под ударите на варварите подобно на западната ѝ част. Тази държава достига най-голямо могъщество при управлението на император Юстиниан през VI в. Византия остава силна империя и през IX – XI в.
Основни обществени групи в нея са аристокрацията, духовниците и селяните. Аристокрацията от своя страна се дели на столична и провинциална. Във Византия господства православното християнство. То става официална религия в края на IV в. Византия предава православието на много славянски народи от Балканския полуостров и Източна Европа. Въпреки християнската религия във Византия съществува голям интерес към античната култура.
България
През 681 г. хан Аспарух създава българската държава по Долен Дунав. Тя изживява голямо могъщество още докато не е християнска държава.
След това тя възприема азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий. България става родина на славянската писменост и култура.
България се покръства при управлението на хан (по-късно княз) Борис през 864 г.
Най-голямо политическо и културно могъщество тя изживява при управлението на цар Симеон (893 – 927). Този период е известен като Златен век. В годините след смъртта на владетеля България упада. През 1018 г. е завладяна от Византия. Византийската власт продължава до 1185 г.