Османската империя представлява силно централизирана държава. Върховната власт в нея принадлежи на османския владетел, наречен султан. Той се смята за собственик на цялата земя в държавата. Волята му се смята за закон. Първи негови помощници са везирите. Те ръководят най-важните държавни служби. Заседават в сграда, която се нарича „Високата порта“. Така започва да се нарича и османското правителство. Съдебните дела в провинциите са поверени на съдии, наречени кадии. Империята разполага с огромен апарат от хиляди служители.

  Големите завоевания на османците се
дължат на добрата им военна организация. При техните походи към Виена войската наброява до 200 000 души. Цялото държавно устройство е военизирано и помага за организацията на военните сили.
  Гръбнак на османската военна мощ са спахиите и еничарите. Спахиите са конници, които живеят в отделните области на страната. За издръжката си те получават от държавата земи. В тях имат право да събират от населението една десета част от земеделската продукция (десятък). Задължение на спахиите е да участват във военните походи. На тези, които не се явяват, се отнема земята.

   Еничарите представляват елитна султанска гвардия от пехотинци. Те се набират, като от християнските семейства в империята се вземат най-силните и красиви момчета. След това децата се ислямизират и се подлагат на сурово обучение. Султанът им плаща определена сума сребърни монети (акчета) на ден. Еничарите не се женят. Единствената им задача е да служат на султана. Често тяхната намеса се оказва решаваща за победата на османците в сраженията.
   Чрез еничарската система османската власт отнема от българите и другите християни най-добрите момчета. Те се възпитават в омраза към сънародниците си. Така хиляди млади хора се откъсват от християнството и се потурчват.

  Когато Османската империя започва да запада, спахиите се отклоняват от военни задължения. Еничарите, от своя страна, започват да организират чести бунтове и така дестабилизират държавата.