Централизация на държавната власт в Западна Европа
Свещената Римска империя
През 962 г. германският крал Отон I (962 – 973) тържествено е коронясан от папата за римски император. Неговата империя е наречена Свещена Римска империя. Тя включва германските земи и части от Апенинския полуостров. Опитите на императорите да подчинят Папството предизвикват негодувание в църковните среди и сред другите европейски монарси. Владетелите в повечето от германските земи също не им се подчиняват.
Конфликтът между императорите и папите завършва с победа на Папството. През 1077 г. император Хайнрих IV (1056 – 1106) е принуден да отиде в замъка Каноса и публично да моли за прошка папа Григорий VII (1074 – 1085). Това събитие (наречено иронично Поклонението в Каноса) свидетелства за намаляване на авторитета на императорската власт и издигане на престижа на Папството.
През XII в. Свещената Римска империя се разпада на десетки херцогства, баронства и графства. Техните владетели само на теория признават властта на императора. Германските земи остават разпокъсани до края на Средновековието.
От Ил дьо Франс до кралство Франция
През 987 г. владетелят на областта Ил дьо Франс около Париж граф Юг (Хуго) Капет е коронясан за френски крал. Така се поставя началото на кралство Франция и на дълго управлявалата династия Капетинги.
През X – XII в. френските земи са силно разпокъсани. В борбата си срещу непокорните благородници френските крале намират съюзници в бурно развиващите се френски градове. Техни представители са обединени в т.нар. Генерални щати. Първоначално френските крале укрепват своята власт в Ил дьо Франс. След това те започват да присъединяват английските владения на френска земя. В това отношение особено се отличава крал Филип II Огюст (1180 – 1223).
Борбата на французи и англичани е една от причините между двете държави да избухне Стогодишната война (1337 – 1453 г.).
Укрепването на кралската власт е съпроводено от важни административни реформи. Страната е разделена на окръзи, управлявани от верни кралски служители. Кралските чиновници и Генералните щати спомагат за централизацията на кралството.
Англия преди и след норманското завоевание
През X – XI в. на английска земя съществуват множество кралства. В тях коренното келтско население се смесва с дошлите по- късно англи и сакси.
През 1066 г. херцогът на Нормандия Гийом (Уилям) предявява претенции за английската кралска корона. През октомври 1066 г. той акостира с войската си на английския бряг. Край крепостта Хейстингс в Югоизточна Англия Уилям побеждава войската на местния крал Харолд. На Коледа 1066 г. Уилям, наричан вече Завоевателя, е коронясан за английски крал (1066 – 1087). В годините след това от Нормандия в Англия се преселват около 200 000 нормани и французи. Те заемат всички важни постове в кралството.
Битката при Хейстингс, средновековен гоблен
Кралската власт в Англия след норманското завладяване е много по-силна от тази във Франция. През ХІІІ в. започва процесът на нейното ограничаване. През 1215 г. крал Джон Безземни е принуден да издаде „Великата харта на свободите“. Това е документ, който защитава правата на църквата, аристокрацията и гражданите от действията на кралската власт. По-късно се създава английският парламент, който гарантира спазването на тези права. Неговите членове изказват мнението си свободно и без страх от кралски репресии (думата парламент означава разговор, съвещание).
Какво научихме в този урок?
Помислете и отговорете
- Кои земи обхваща Свещената Римска империя?
- Каква е разликата в процеса на централизация между Франция и Англия?
- Обяснете как приключва конфликтът на император Хайнрих ІV с папа Григорий VІІ.
- Опишете норманското завоевание и последиците от него.
- Направете кратко описание на Уилям Завоевателя по следните показатели: представяне, дейност, лични качества, оценка.
- Посочете основните моменти в процеса на ограничаване на кралската власт в Англия.