Любен Каравелов, „Хубава си, моя горо“. Да прочета

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но   в сърцата ни
само скръб и жалост:


който веднъж те погледа,
той вечно ,
че не може под твоите
сенки да ,


а комуто стане нужда
 да те остави,
той не може,  е жив,
да те .

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,

твоите буки  и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам,  понякогаж
като куршум пада

на сърцето, което е
  готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегът
живот се захваща.

 

 

В час ли съм

  • Изтеглете работния лист, отговорете на въпросите и попълнете таблиците по зададените модели.                                                         

Тайните на текста

  • Докажете че:
    – това произведение е стихотворение
    – в стихотворението е използван контраст.
  • Хубостта на гората през пролетта, раждането и младостта се свързват с радостта. Кои са причините за скръбта и жалостта на лирическия герой? От чие име говори той?
  • Обърнете внимание на използваните в текста думи: миришеш, погледа, прохлада. Как героят е запомнил гората?
  • Къде според вас е застанал героят, за да види, усети и запомни гората?
  • Защо поетът не е избрал учтивата форма към гората
        Хубава сте, моя горо,
        миришете на младост...?

Музика и поезия

Знаете ли, че композиторът на музиката по стихотворението на Любен Каравелов „Хубава си, моя горо“ е Георги Горанов? 

Стихотворението „Хубава си, моя горо“ е публикувано за първи път през май 1875 г. в списание „Знание“, което Любен Каравелов изда­ва в Букурещ. По същото време поетът преживява дълбока криза. Бав­ното напредване на освободителното движение го кара да изгуби вяра в успеха на делото. Близо двадесетгодишното изгнаничество пък го прави особено чувствителен към темата за дома.

СЮЖЕТ

    Лирическите творби обичайно нямат сюжет. Те са безсюжетни, за­щото в стихотворенията не се разказват случки и събития, а се изразяват емоции, мисли и впечатления. Внушават се идеи. Важно в лирическото произведение е възприемането на света чрез чувствата. „Хубава си, моя горо“ всъщност „разказва“ за чувства – тъгата по дома и болезненото страдание по родните пространства и отминалите времена.

ЖАНР

    „Хубава си, моя горо“ е лирическо стихотворение. Преобладава­щите чувства в него са болката, тъгата, страданието. То има характер на жална песен. Точното жанрово наименование на този тип произведе­ния е елегия. Това е лирическо стихотворение, в което основни чувства са страданието и тъгата. Каравеловата творба изразява именно жалбата по родните земи и изгубената младост. Повторението на първия и четвъртия куплет (строфа) придава на стихотворението песенно звучене и го сближава по жанр с фолклора. То напомня за припева, познат от народните песни.

ГЕРОИТЕ

    Лирически герой в стихотворението е човекът, обхванат от мъка по родното. Това е вечно жалеещият по хубостта на отечеството. Той стои твърде близо до самия поет, Любен Каравелов, който е един от оне­зи, принудени от обстоятелствата да напуснат дома си. Обръщенията към гората я превръщат също в лирически герой. В стихотворението тя се явява освен със собствените си качества – хубост, уют, прохлада – и като обобщен образ на родното пространство. Интересен е начинът на общуване на героя с неговия въображаем събеседник – гората. Лирическият герой се обръща към гората, но тя остава безмълвна и отдалечена.

ТЕМИ И МОТИВИ

    Основна тема в стихотворението е темата за красотата на родна­та природа, чийто събирателен образ е гората. Зад тази централна тема обаче стои още една невидима в началото тема, а именно – жалбата и мъката по родния дом. Последните два реда от стихотворението включват и проблема за вечния кръговрат в природния и в човешкия свят. Подобно на при­родните цикли – смяната на зимата от пролетта – при хората едно поколение отстъпва на друго. Старостта отстъпва пред младостта, която носи живот. Мотивът за спомена, който причинява страдание на лирическия герой, също има специфично присъствие в произведението. Никъде в текста не се говори конкретно за спомен, но отношението към гората, нейното ухание „на младост“ създават усещане у слушателя за простран­ствена и времева отдалеченост на героя от родната природа. За това впе­чатление допринасят и глаголите „жалее“, „остави“, „изтлее“.

Моят текст

Опишете какво виждате на снимката?