Върбови клонки

   Днес е Връбница. Пролетта нахлу през отворения прозорец в стаята ми и рече:
   – Добро утро, сънено момче!
   Станах и погледнах навън. В градината се пукат пъпките на плодните дървета. Тръгнали са пъргавите пчели да събират мед. Те се навират в чашките на белите цветове и смучат.
   – Чурулик, чурулик, чурулик! – пеят птичките в новите си гнезда.
   Вчера учителят ни каза:
   – Деца, иска ли някой да дойде с мене долу, на воденицата? Старият свещеник ме помоли да накършим върбови клончета за черквата „Света Марина“. Трябват му за Връбница.
   – Всички ще дойдем! – извикахме ние.
   Подир пладне слязохме на Дядовата-Мокрева воденица. Тя неуморно трака и бучи. Мели великденско брашно. Нахълтахме в зеления върбалак. Накършихме по цяло снопче върбови клонки. Учителят издяла една върбова пищялка и записука като ново пиле. Като се върнахме в града, натрупахме пред олтара цяла грамада зеленина.

   Как весело бие черковната камбана! На тоя ден синеокият Спасител на човечеството е влязъл в Йерусалим,  яхнал ослица. Улиците, по които е минал Христос, са били затрупани с цветя.
   Баба донесе едно благословено в черква върбово клонче. Сложи го пред иконата – за здраве.
   Едно птиче кацна срещу отворения прозорец и запя:
   – Чурулик, чурулик, чурулик!
                           Ангел Каралийчев