Дърварят

   Живял едно време един дървар с жена си. Всеки ден ходел да сече дърва. Продавал дървата. С получените пари купувал храна. Щом се нахранели, почвали да се веселят: играели, пеели, танцували.
   Един ден падишахът издал заповед да не се палят нощем свещи. Никой не палел, но дърварят не искал да знае: играел и се веселял!
   Една нощ падишахът излязъл от двореца. Случайно се приближил до къщата на дърваря. Що да види – в къщата светлина, шум, игри, хорà.
   Падишахът сложил белег на вратата и си отишъл.
   На другия ден той изпратил на дърваря кон и го повикал при себе си.
   Тръгнал дърварят, а бедняците се наредили от двете страни на пътя и просели от него пари. Мушнал дърварят ръка в джоба си – празно. Той яздел и бъбрел:
   – На връщане, на връщане!
   После влязъл при падишаха. Падишахът го попитал какво работи и той му разказал всичко. Падишахът харесал дърваря. Назначил го главен вратар и му подарил хубава сабя.
   Като седнал дърварят на коня и тръгнал към дома си, бедняците по пътя отново почнали да просят милостиня. А падишахът не му бил дал пари!
   – За вас няма и за мен няма! – бъбрел той и така стигнал до дома си.

 

   Но ето че дърварят и жена му огладнели.
   – Е, какво ще правим сега? Нямаме нито грош! – попитала жената. – Я върви, мъжо, при бакалина, занеси му тази сабя и вземи срещу нея нещо за ядене.
   Отишъл дърварят при бакалина. Дал му сабята. Взел храна и се върнал вкъщи. Отново захванали да пируват. След това дърварят си направил сабя от дърво и я сложил в ножницата.
   А слугата видял всичко и на заранта доложил на падишаха. Падишахът решил да накаже дърваря. Изпратил да го повикат. Дърварят се облякъл, яхнал коня и пристигнал в двореца. Падишахът заповядал да доведат един престъпник и рекъл на дърваря:
   – Отсечи главата на тоя човек!
   А сабята на дърваря – дървена! Какво да прави?
   – О, Аллах! Ако този човек няма грехове, нека сабята ми стане дървена, а ако има, нека го посече! – провикнал се той и изтеглил сабята.
   Всички видели, че сабята му била дървена. Тогава дърварят казал:
   – Виждате, господарю, този човек няма грехове!
   Падишахът, макар и да знаел какво е направил човекът със сабята си, останал толкова доволен, че му дал много пари и го направил свой любимец.
Турска народна приказка